Манипулираният мъж - Какво е жената?

Жената, както вече казахме, за разлика от мъжа, е човешко същество, което не работи. Това определение би изчерпало темата, ако самата концепцията за „човешко същество“ не беше толкова обща и неточна, отнесена както за мъжете, така и за жените.

Животът предлага две възможности за човешкото съществувание:  животинско и човешко (духовно). Като правило, жената винаги избира първото – тоест нейното физическо благосъстояние и възможността да се отдаде напълно на животинските си пориви за разплод.

При раждането си, мъжете и жените имат еднакъв интелектуален потенциал; не съществува разлика в първичната интелигентност между половете. В последствие, обаче този потенциал при жените ще бъде оставен да атрофира. Те нямат стимул да използват своите умствени способности: нарочно ги оставят да атрофират. След няколко години на образование, жените обикновенно се връщат към нормалното им състояние на умствен мързел.

Защо жените не се възползват от техния интелектуален потенциал? По простата причина, че те нямат нужда от него. Той не е от съществено значение за тяхното оцеляване. Теоретично е възможно за една красива жена да бъде по-глупава от едно шимпанзе и въпреки това тя се приема като нормален член на обществото. Защо тогава да се стремят да развиват интелект. Много по-лесно за жената е да се стреми да е красива. 

До навършването на дванадесет години, повечето момичета вече са решили да станат проститутки. Или, казано по друг начин, те планират да си намерят мъж, който ще я издържа. В замяна на това, те са готови да му позволят да се възползва от време на време от нейната вагина.

В минутата, когато една жена е направила това решение тя престава да се развива интелектуално. Тя може, разбира се, да придобие различни научни степени и дипломи. Това само увеличава нейната пазарна стойност, защото мъжете си мислят, че щом една жена може да изрецитира определени неща, тя също ги разбира. Но реалната възможност за комуникация между двата пола се прекратява от този момент нататък. Пътищата им се разделят завинаги.

Една от най-големите грешки, която мъжът прави отново и отново, е да мисли, че жената му е равна, като човешко същество с еднакъв умствен и емоционален капацитет.  Мъжът наблюдава и съди жената за чувствата и по нейните реакции, но така той преценява жената през собствената си ценностна система. Той знае какво би казал, какво би си помислил или би направил, ако беше на нейно място. Когато наблюдава жената, мъжът си мисли, че има нещо, което не позволява на жената да направи това, което той самият би направил в нейното положение. Това е естествено, тъй като той се смята за мярка за всички неща - и с право - ако хората определят себе си като рзумни същества, способни на абстрактно мислене.

Когато човек вижда колко много време жената отделя за готвене, миене на съдове и почистване, никога не му минава през главата, че това всъщност я прави много щастлива, тъй като тези дейности са точно на нейното умствено ниво. Вместо това той приема, че тази робия и пречи да прави други неща, които той самият смята за полезни и желателни. Ето защо, той изобретява автоматичните съдомиялни машини, прахосмукачки и полуготовите храни, за да направят живота на жената по-лесен и да и даде възможност тя да води живота, за който той самият копнее.

Но той ще бъде разочарован: жената рядко използва времето си за натрупване на знания в области като история, политика или астрофизика -  вместо това жена пече торти и глади бельото и ако тя е малко по-предприемчивa ще декорира банята. Естествено мъжът решава да и помогне и изобретява кексовете, автоматични ютии и тоалетна хартия на цветенца - и въпреки това жената не проявява интерес в сериозната литература, политиката, или овладяването на космоса. За нея новопридобитото свободно време идва точно в подходящия момент. Най-накрая тя може да обърне внимание на себе си и се концентрира върху външния си вид.

Но дори и това занимание е приемливо за мъжа. Той обича жена си и желае нейното щастие повече от всичко на света. Затова той изобретява неразмазващо се червило, водоустойчива спирала, домашни ролки за къдрици и бельо за еднократна употреба - винаги с една и съща цел. В края на краищата, той се надява че нуждите на жената ще бъдат задоволени и тя най-накрая ще получи свободата, която заслужава - свободата да избира, което е всъщност неговата мечта: да живее живота на свободен човек.

Тогава той сяда и очака жената доброволно да се присъедини доброволно към него, но тъй като това не се случва, той се опитва да я изкуши в неговия свят. С най-различни уговорки, той я убеждава да се запише в университет и да я посвети в тайните на собствените му открития, надявайки така да събуди интереса в нея към чудесата на живота. Той дори и дава достъп до последния бастион на мъжествеността - правото да гласува, с надеждата, че тя ще промени системите на управление според собствената и природа. Вероятно той дори се надява, че тя ще бъде в състояние да въведе мир в света - защото според него, жените са пацифистки по природа.

В този си стремеж мъжът е толкова решителен и твърдоглав, че той не може да види на какъв глупак се е направил – и то глупак по собствените му стандарти, а не тези на жените, които рядко имат някакво чувство за хумор.

Човек обаче се чуди, какво ще се случи, когато домакинска работа стане още по-механизирана, когато има достатъчно добри детски ясли, или мъже открият, че самите деца не са от съществено значение.

Ако човек само да спре за миг в нехайни му порив за напредък и се замисли за състояние на нещата, той неизбежно ще осъзнае, че усилията му за умствено стимулиране на жената са били напълно напразни. Вярно е, че жена става все по-елегантна, по-добре поддържана, по-„култивирана", но нейните стремежи към живота винаги ще бъдат само материални и никога интелектуални.

Дали жената някога ще успее да се възползвала от знанията, които мъжете преподават в университетите, за да развие собствени теории? Дали тя някога се е опитала да направи независими изследвания в институтите, чиито врати мъжът е отворил за нея? Един ден мъжът ще осъзнае, че жена не чете прекрасните книги, с които той е препълнил библиотеките си. И макар че тя се възхищава на произведенията на изкуството в музеите, самата тя рядко ще създаде нещо уникално, само копия.

Когато един мъж проумее безсмислието на нейния начин на живот, той обикновенно вини себе си, тъй като е склонен да вярва, че той я потиска. Но в наше време жените вече не са подчинени на волята на мъжете. Точно обратното. Жената има всяка възможност да отвоюва своята независимост и ако въпреки това, тя не се е освободила и отхвърлила оковите, то ние можем само да направим едно заключение: няма окови, за отхвърляне.

Мъжът изглежда неспособен да осъзнае, че на жените изцяло им липсва амбиция, желание за знание и себедоказване, всички неща, които са важни за него самият. Жените позволяват на мъжете да живеят в своя отделен свят, защото те просто не искат да се присъединят към тях. И защо да го направят? Независимостта на мъжете не означава нищо за жените, защото жените не се чувстват зависими. Те дори не се притеснени от интелектуалното превъзходство на мъжете, тъй като нямат никакви амбиции в тази посока.

Има едно голямо предимство, което жените имат над мъжете: те имат право на избор - избор между живота на мъж и живота на паразит. Има твърде малко жени, които не биха избрали втория. Мъжете нямат този избор.

Ако жените наистина се чувстваха потиснати от мъжете, те щяха да развият омраза и страх от тях, тъй като обикновено потиснатият човек реагира, но те не се страхуват от мъжете, още по-малко ги мразят. Ако наистина се чувстваха унизени от умствено превъзходство на мъжете, те щяха да използват всички средства, които са по силите им, за да се променят ситуацията. Ако жените наистина се чувстват несвободни, със сигурност, сега в този благоприятен момент от историята, те щяха да се освободят напълно от техните потисници, мъжете.

В Швейцария, един от най-високо развитите страни в света, където доскоро на жените не беше позволено да гласуват, в определен кантони, по-голямата част от жените всъщност са били против въвеждането на гласуване за жените. Швейцарските мъже естествено се почувствували виновни, защото според тях това било поредното доказателство за векове мъжко потисничество.

Колко много са грешили! Жените въпбще не се чувстват потискани от мъжете. Напротив, една от многото депресиращи истини за отношенията между половете е, че мъжът почти не съществува в света на жената: мъжът дори не е толкова властен, за да накара жените да се разбунтуват срещу хего. Зависимостта на жената от мъжете е само материална, от „физически" характер, нещо като зависимостта на един турист от една авиокомпания, или зависимостта на собственика на кафене на неговата машина за еспресо, зависимостта на колата от бензина или зависимостта  на телевизора в стаята от електрическия ток. Тези зависимости едва ли може да се нарекат мъчиния.

Хенрик Ибсен, които страдаше от същите недоразумения като другите мъже, написа Куклен Дом като един вид манифест за свободата на жените. Премиерата през 1880 г. със сигурност е шокирала мъжете, защото те решили че трябва да се борят за подобряване на положението на жените.

За самите жени, обаче, борбата за еманципация, както обикновено беше просто промяна на стила: за известно време те се наслаждаваха на новите си права, които до съвем скоро се смятаха за абсурдни.

По-късно, философията на Жан-Пол Сартр направи подобно дълбоко впечатление върху жените. Като доказателство, че те разбират новите си права напълно, те си пуснаха коси до кръста и облякоха черни пуловери и панталони.

На пркатика обаче, жената не се вълнува от новата си свобода. Тя дори е малко сърдита на мъжете, че са се опитали да я освободят от някаква си робия, която е съществувала само в техните представи за живота.