ДИВАТА ФЕРМА на Източните Родопи

"Ще се махна! Махам се от този тъп, загубен и скапан град! Отивам на село! Ще си гледам доматки и краставички, ще си слушам песента на птичките и вечер ще събирам яйца от полозите на кокошците в двора!! Ей това ми е мечтата!"

Я да ви преслушам - колко пъти сте си казвали това горното?!? И по какви поводи?! И дали там някъде до доматките и краставиците не е "намигала" и бутилката с домашна сливова?!

Каква е целта да ви питам такива неща?! Простичко е. Имам (имах) повод. Не, не поредния път, в който и аз съм взела това "драстично" решение и не съм го изпълнила. Просто имах възможността да се озова на място! Да НА МЯСТО! На село, в което едно младо семейство с 4 деца не само, че са му ..... теглили майните на големия град, ами успешно развиват и бизнес наред с това да живеят според възгледите и възможностите си. Но най-вече - на спокойствие!!!! Страната е БЪЛГАРИЯ! Мястото - с. Горно поле, община Маджарово!

На картата на България това място можете да намерите в долния югоизточен ъгъл - вляво от Любимец и Ивайловград, под Хасково и Харманли. Нормално е да не сте чували нищо за Маджарово. И аз не бях. Заедно с Мелник това е най-малката община в България. Бивш миньорски град (изкуствено създаден), който след затварянето на мините през 94-а година, "стопява" населението си от 5000 хиляди души на 364!!!! Или поне така ни разказаха местните. Северозападно над него, на един хълм е разположено въпросното с. Горно поле. Да, точно такова си е - поле, разположено на високо. Това ти се изяснява много настоятелно, когато си се "набрал" до него през селата Горни и Долни главанак. За сведение на пътуващите натам - не препоръчваме пътя през с. Тънково!!! Ако ще ходите към ДИВАТА ФЕРМА на Бети и Николай, за която ще ви разкажа в този постинг, за Бога, братя и сестри, изберете пътя през с. Силен!!!! И в никакъв случай този през с. Златоустово, дори и навигацията упорито да ви обстрелва с настояване за този маршрут - там път НЯМА!!!

И такааааааа - вече споменах! Да, ДИВАТА ФЕРМА на Бети и Николай. Тя - учителка по химия, той - зоотехник. Имат 4 деца - 3 дъщери и 1 син. Най-голямото дете е момиче и вече учи в Англия, а най-малката ще е в предучилищна група наесен. Нашите деца, в частност Белата, се запознаха с по-малките момиченца - Калина (6 г.) и Алекс (5 г.) и имахме възможност да се радваме на тяхната компания. Че тези деца са невъобразимо по-различни от познатата ни софийска детска порода (не се обиждайте моля - визирам и собствените си деца), мисля не е нужно да ви убеждавам. Отворени към новото, любопитни към хората, адаптивни, далеч от суетата. За тях (а и родителите им) да играеш с новите си обувки тип "пантофка" в калта не е грях - тук само си представям лицата на поне 50-ина префърцунени софийски мами, чиито вежди летят в космоса от възмущение защото видиш ли детето не си пазите дрехите и обувките. Които при това струват еди си колко лева..... (както беше казал бай Ганьо: "Имал си бол пари, дал си.....!") Ами така, мили мами - за някои хора ценностите имат други измерения!!!

Но пък не съм тръгнала да правя анализ на характерите на Бети и Николай. По-важното е онова, което са създали насред........... айде няма да му казвам нищото, а ГОРНОТО ПОЛЕ. Та.... създали са ферма, в която отглеждат по биологичен, разбирайте напълно естествен начин, своите телета, магарета, кокошки, прасета, плодове и зеленчуци. И, разбира се, посрещат гости, които гощават с домашно приготвени храни именно от тези животни и зеленчуци. Но ето няколко снимки от мястото, за да не натежава много повествованието:

Т.к. бяхме там по време на последните празници (преди Гергьовден), всички знаете, че времето не беше много благосклонно, и още на първата сутрин мъгла забулваше всичко. Но по-интересното е как въпросната мъгла се промъква като змия между зеленото на полето и синьото на небето..... като в коридор:

Въпреки необещаващото много слънце и топлина време, новопостроената беседка към семейния хотел, се оказа нашето най-любимо място за закуска:

И защо да не е така, когато отвсякъде те обгръща аромата на прясна и влажна трева?! Вдишваш дълбоко изпаренията, с които нощния дъжд е напоил почвата. Чуваш, да точно така, чуваш радостта!!! Всяка една птичка, която е намерила дом по тези места, пее неистово - сякаш от това зависи живота й! Или просто защото това е животът й! А спорадично наперен червеногребец завоюва територии пред харема си:

Но едва ви е хрумвало, че сутрешната ви закуска може да се случи под звуците на духовия оркестър на 33-е магарета на ДИВАТА ФЕРМА!!!

Сега като се замисля, те и самите магарета едва ли някога са сънували, че ще живеят такъв живот! Мястото, което обитават и пасат (по настоящем), е огромно пространство с трева. Закупени от стопани от цяла България, гледани в лоши условия и често с нечовешко отношение към тях, сега свободно се придвижват накъдето си искат. Никой не ги връзва. Никой не ги бие. Не опъват хамута, за да орат или теглят каруци. Могат да рупат трева и храсталаци до насита. Да не говорим за други дейности, често водещи до увеличаване на популацията. Бяхме свидетели на това как едно младо мъжко магаре изяде доста къчове по муцуната си докато разбере, че мацката, която си е харесал, няма да му пусне и ще трябва да се прехвърли към другата, която го очакваше - вярно доста по-дъртичка и опърпана, но поне мераклийка. С две думи и при магаретата меракът управлява дурака .

Именно с тези дългоушковци изкарахме едни от най-прекрасните си часове в Източните Родопи. ДИВАТА ФЕРМА предлагат разходка с магарета из планината и точно по този начин се качихме на скалата, от която се насладихме и на лешоядите, с които най-много е известна тази област в България:

Разбира се, в книгата за ПОХВАЛИ и ОПЛАКВАНИЯ (ако в ДИВАТА ФЕРМА разполагаха с такава) трябва задължително да опоменем Марийка. Ето това е Мария - надявам се ще направите разликата с Коко:

Мария е типичното магаре, зодия ...... магаре, с асцендент муле!!!! А може би просто е имала нещастието предшният й собственик да е бил човекоподобен примат със склонност към насилие. Магарето се плашеше дори и ако повишях тон на децата. Като цяло обаче вървеше спокойно и упорито. До момента, в който не тръгнахме да слизаме обратно от скалата с лешоядите. Е, тогава Марийка реши, че ще "повози" Коки в магарешки галоп...... Цялата гора кънтеше от едно юнашко "Помооооооооощ!", с което Коки незнайно защо се опитваше да намери изход от ситуацията. А половин дузина възрастни безпомощно последвахме Марийка в нейния героичен поход към ..... кой я знае накъде беше тръгнала. В крайна сметка Ники (от ДИВАТА ФЕРМА) я хвана, но дотогава Коки беше обрулил доста дървета с главата си ........ Когато се смениха с Бела, случката се повтори точно като на филм..... с тази разлика, че този път Марийка избра за галоп нагорнището. Т.е. доста по-лесно я стигнахме. За това спомогна и факта, че преминавайки под поредното дърво с ниски клони, косата на Бела се заплете в тях и детето буквално висна на опашката си, на която косата беше вързана. Но Марийка все пак ще остане незабравима в нашите сърца! Пиша тези случки не да се оплаквам от каквото и да било, а защото за пореден път разбрах, че сме безсилни да изкореним инстинкта.... магарето все пак ще си остане магаре!

Но пък дали няма да ви е интересно какво видяхме горе на скалата с лешоядите?! Ами да..... видяхме ги тях самите!

Както научих обаче, въпреки усилията на природозащитници и орнитолози, мъжката птица от едната двойка египетски лешояди тази година я няма . И всъщност дойде моментът да ви кажа, че това е другата причина, поради която пиша за ДИВАТА ФЕРМА. Бети и Николай не просто създават поредния комплекс от къщи за гости. Не, те прокарват основите на т.нар. "устойчиво земеделие". Това като цяло е познатия ни допреди 50-ина години начин на живот по нашите села. По-специално за Източни Родопи е бил характерен "мозаечният" вид на ландшафта, постиган със свободното пашуване на едър рогат добитък и коне. Да, Бети и Николай разполагат с над 700 крави и телета, които пасат съвсем свободно из планината. Често пазачи на стадото са само 15-е каракачански кучета. Но защо е важно свободното пашуване?! От гледна точка на популацията на лешоядите, е важно тревата да е ниска, за да могат лесно от въздуха да забелязват храната си!!! Ако има храна, има и птици! Свободно пасящите крави също така съвсем свободно наторяват и пасбищата си. Тревата, поникнала след едно такова кравешко облекчаване е буйна, висока и сочна, което пък привлича дребните бозайници като зайци, примерно.... Те биват убити от лициси. По-едрите бозайници пък стават жертва на вълците и чакалите. А което не бъде изядено от тези хишници, се довършва от лешоядите - ето колко просто природата ни дава решение за живота!!!! Но стига приказки, ето още малко пейзажи от дивата природа на дивата ферма:

Река Арда и Маджарово в далечината:

Маджарово - вече не в далечината:

Не знам защо, но когато снимах това дърво:

се сетих за един прекрасен разказ - "Да откриеш Метусела" - прочетете го, няма да сгрешите. И поради тази причина кръстих и това екстремно дръвче точно МЕТУСЕЛА:

Игра навръх скалите, а отдолу е каменна бездна:

За да завърша с разказа за ДИВАТА ФЕРМА, трябва да кажа, че е много вероятно точно там да ядете гювеч, сготвен в тиква. Да опитате вкуса на телешко месо, което не е тъпкано с хормони и антибиотици. Да ви сервират като "разредител" на ракийката домашно приготвен компот. Да ядете кисело мляко директно от пръстения гювеч, в който е подквасено. Да намажете върху сутрешната си пържена филийка прекрасен и ароматен мед, след който да я опитате и със сладкото от горски ягоди.... И като си тръгвате от с. Горно поле в никакъв случай не пропускайте да си купите от прясното сирене на баба Кера и домашните яйца от кокошките на леля Христина!!!!! Няма да съжалявате никога!

Но Източните Родопи не са само ДИВАТА ФЕРМА. Макар че там ще откриете духа на родопчанина, който винаги е оцелявал трудно!!! Дори и по времето на соца. Източните Родопи са цяла съкровищница от артефакти, антични постройки, оброчища и светилища на траките. Специално ние посетихме вила Армира до Ивайловград - антична римска вила, датирана от средата на I-и в. от н.е. Вилата е част от същестувало в древността селище. Тя е била собственост на богати провинциални управници от тракийски произход. За поддръжката й се е грижело населението, което е живеело в жилища, построени на хълма над нея - вижда се на снимката долу. Сивкавата сграда вляво е конструкция с дограма, която защитава останките от вилата от атмосферните влияния:

Самата вила разполага с десетина помещения - спални, стаи за гости и т.н. иииииии вътрешен басейн! В момента по тези места топла минерална вода няма, но се предполага, че в древността водата е докарвана с така типичните за римското строителство водопроводи. Едно от най-интересните неща е как древните са се отоплявали. Лично аз се изумих. Но ето подробностите - под пода на стаите на вилата има кухи помещения с височина към 1 м, през които са минавали тръби - глинени навярно. По тези тръби е влизал топлия въздух от пещите, разположени извън вилата и в които са горели дървета. И така - кеф ти в 1-и век от н.е. подово отопление .

Другата много любопитна придобивка на вилата е вътрешния басейн . Над него не е имало покрив, за да се разчита на слънцето, което да гали с топлината и светлината си богопомазаните, имащи право да плуват в този басейн. Но пък нека ви покажа снимките и да спра да разказвам - само да спомена, че мозайката е изцяло оригинална, докато повечето от колоните и капителите към тях - не. Освен това мозайката е черно-бяла - специфичен похват за това време, който обаче прави задачата на твореца доста по-трудна, т.к. трябва да разчита само на 2 цвята, за да направи красиви, разбираеми и контрастни фигури и картини. Както ще видите по-долу, майсторът се е справил прекрасно с тази задача щом без проблеми е успял да извае човешки глави и цели фигури!!!

БАСЕЙНА:

накъде без Бела:

Така и така сме се разговорили, да си кажа, че и ......... аз бях тук:

Е, малко разфокусирана, ама той Момчил кога ли пък е правил свястна снимка?! И да не пропусна да изкажа своята благодарност за излючително изчерпателната и обстойна лекция, която много любезната екскурзоводката ни изнесе -- рядко се срещат такива хора! БЛАГОДАРЯ!

И т.к. сме на територията на община Ивайловград, ето ви малко снимки и от неговия център преди............. да поемем по-натам:

Язовирната река на язовир Ивайловград:

А по-нататък е с. Мезек и крепостта МЕЗЕК!

Току пред самата стена е направен опит да се представи типичен рицарски стан:

Ъглова бойница:

Не мога да ви "залея" с подробности относно постряването и функциите, които крепостта МЕЗЕК е изпълнявала. Нещо чак и свръхинформационна табела на обекта нямаше. Но самият факт, че имаме такава крепост в България е показателен за това какво са представлявали нашите земи в древността. Лично според мен тази крепост трябва да бъде възстановена докрай...... за да може човек да добие представа за нейните мащаби. Така си мисля. Но пък липсата на екскурзовод (просто отидохме твърде късно) и някакви информационни табели не ми попречи да си пофантазирам на воля, седейки върху останките от крепостните стени, за всичко онова, което може би се е случвало тук.

Всъщност споменаването на името МЕЗЕК предизвкива у повечето българи стомашни спазми, предвкусващи едно доволно добро българско вино с това име. И да - КАТАРЖИНА ИСТЕЙТ, голямата винарна, чиито рубинени произведения носят името МЕЗЕК, се намира в близост. Мезек, обаче, не е нещо повече от неголямо българско село, разположено в живописна котловина. Ето го:

В самото село един ексцентрик (на снимката по-долу) е създал собствена изба и предлага в бутикови мащаби червено и бяло вино - изба МЕЗЕК!

Разходката из Източни Родопи може да ви направи щастливи собственици на сусамов тахан, произведен от растението, което се гледа в покрайнините на Ивайловград:

Сусамовата таханджийница в с. Бориславовци:

се стопанисва от един 80 + възрастен човек и неговата съпруга. Дворът им е оправен, подреден и накипрен като по картинка:

Ако имате късмет, човекът ще ви разкаже подробно как промива сусаменото семе, как го пече 7 часа в пещ и как после го смила с каменна мелница, чийто дискове са конусовидни. И, разбира се, ще изплаче мъката си, че няма кой да го наследи!!! За съжаление! А сусамовият тахан, който този човек прави, е вълшебен!!!! Вижте обаче само какъв път води до таханджийницата........