ИСТИНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ИМЕНАТА КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ЛЪСВА ПОД ПРИЗМАТА НА "АНАЛИЗА"

ИСТИНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ЛЪСВА ПОД ПРИЗМАТА НА "АНАЛИЗА"

В деня на великите свeтци Константин и Елена нека първо почетем именниците с пожелания за здраве,успехи и късмет- дано Божията благословия осени и тях,и целия ни народ! След това ще разкрием истинските корени на техните имена,които не са нито латински нито гръцки,защото имат ясно изразена Българска етимология. Едно име може да е хем наше хем чуждо само при две условия:

1. Чужденците са го дали на нас.
2. Ние сме го дали на чужденците.

В този случай "Анализът" доказва,че тези прочути лични имена няма как да са чужди,понеже произлизат от древно-Български богове. Кои са тези богове,ще ни каже палеолингвистиката:

1. Константин= Костатин (без двете носовки), Костадин (форма на името в Средновековна България), Госпадин (в руския "език"- Гаспадин), Господин (наше лично име)= Господен (Божий). Ето истинското значение на това прочуто име,което е съвършено неизвестно на древните римляни от Републиканския период,както и на древните италийци. Оттук става ясно,че значението "Постоянен",което му се придава в латинския език,е всъщност нарицателно название,понеже е епитет на Господа-Бога а не буквален превод на името. Буквалният превод на думата Господ ни дава езикът на индоариите,от които произлиза древният Бактрийски цар Кардама. Господ (Господи,Господъ)= Гос-Пати (Господар на духовете/боговете при индоариите). Отделните съставки на тази дума имат следното значение:

а) Гос (дух,бог)= Гот ("Бог" в немския и английския език), Гог (Бог) и Дос (Дох,Дух)- с преход С-К-Г в края на думата и Г-Д-Б в нейното начало. От нея идват думите Бос (шеф,началник), Гут (добър,хубав), Готин (хубав), Коз (силен аргумент,сила), Тоз (Той Самият), Гид (Водач), Гиздав (кичав,накичен,хубав) и пр.,които не са нищо друго освен епитети на Бога,както и имената Гош (Гошо,Гоше), Кот (Коти,Коте,Котис), Кут (Куте- виж фам. Кутеви), Гес (в евр. и зап.-европ.езици), Ги (Го дьо Мопасан), Кос (Косьо,Коста), Гизде (Гиздьо- виж фам.Гиздови), Гес, Хес (виж името Рудолф Хес), Гаспар (Гаспад-Ар,Господен човек,Господар), Каспар,Аспар и т.н.

б) Пати (Господар)= Бати (Батъ: една от императорските титли на нашите князе през VII век- виж Бат Органа,Бат Коврат,Бат Баян и пр.). Бати означава още и Вати (Вади,Води),понеже се отнася за водач,но също Папи (Папа), Батьо (Батко) и Татьо (Татко),което е епитет на Бога-Баща у древните Българи.

Откъде идва тогава думата Конс ("Постоянен") у латините? Много просто- от древния келтски (Белгийски),а по-късно и латински бог Конс (Конния бог,Бога-Конник),познат в нашия език и като Кон (Конен бог на древните Българи). А този бог не е никой друг освен самият Юпитер,наричан от индоариите Деус Питар (Бог-Баща) и съкратен от римляните на Юспитар (Юпитер). Него гърците го наричали Диас (Деус,Теос), Хетите- Перуа (Перуна,Варуна: бог на бурите и конете),а останалите Българи- Девос (Дьевус,Зийевус= Зьевс,Зевс), Деве (Еве,Ефе,Йеве) и Зийези (Зиези). Нашите деди имали още много имена на великия гръмовержец,а конят разбира се е негово свещено животно така както и бикът,който не случайно е наречен Бик (Бог).

Съответно на това,името Константин (Костадин,Господин) означава директно Господен (Божий син) и Костад-дан (Госпад-дан,От Господ даден),което обяснява канонизирането на Константин Велики за светец и "непознатия" език на написаните от него книги (виж Георги Сотиров в http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTANOVAPROHISTORIAMAKEDO
NO.htm):

2. Елена= Хелена (пълногласна форма на името в латинския език), Гелена (Галина,Галена)! Значи това име е епитет на Богинята на любовта у древните Българи,на които е било познато още под формите Калина,Карина,Корина,Кирана,Керана,Малина,Милена,
Алина,Альона,Илона,Илина,Илинка,Еленка,Миленка,Малинка,
Калинка и т.н.,а значението му е Галената,Галещата,Милата,
Милуващата,Милеещата,Добрата,Хубавата и т.н.,от което обяснение изведнъж изпъкват множество достойни за тази популярна богиня епитети. И понеже света Елена е родена в езическо семейство,нейното име (както и онова на Константин) най-напред е било езическо,а след това е превърнато в християнско:

Ето как се оказва,че личните имена на св.св. Константин и Елена са древно-Български,понеже Омир е Фригийски а не гръцки поет,а самите троянци са Фригийско племе. Според Страбон

"Brygi,Briges и Phryges са едни и същи хора",
"а самите Фригийци са Българи,народ Тракийски..." [17] ,както поясняват византийските интерпретатори на Страбон.

Произходът на Константин Велики от местното Тракийско (Българско) население не буди никакво съмнение,понеже той е роден в Наисус (днешен Ниш),който от хилядолетия е Български град и едва отскоро е под сръбско управление,да се надяваме временно. Произходът на св. Елена не е добре изяснен от науката,но ако се съди по името и по избора й на жених,най-вероятно и тя е от същия произход. Претенциите на англичаните за британска връзка в произхода й не са оправдани,понеже в Британия,дори като оставим настрана Народа Болги,е имало голям брой Тракийски заселници,дошли като войници от римската армия или като техни близки и съпруги. Паметта на двамата забележителни светци е чествана тържествено от католици и православни,а техният празник е една от важните допирни точки,останали да символизират някогашното единение на църквите от Изтока с църквите от Запада: