дейл карнеги "как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота"

ОТ КАКВО СЕ УМОРЯВАТЕ И

КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ПО ВЪПРОСА

Ето един изумителен и важен факт. Умствената работа сама по себе си не може да ви измори. Звучи абсурдно. Но преди няколко години учените се опитаха да открият колко дълго може да работи човешкият мозък, без „намалена работоспособност“ — което е научното определение на умората. Учените е удивление установяват, че кръвта, преминаваща през мозъка, когато той е активен, не показва никакви признаци на умора! Ако вземете кръв от вената на черноработник, ще установите, че е пълна е „токсини на умората“ и продукти на умората. Но ако вземете капка кръв от мозъка на някой „Албърт Айнщайн“ в края на деня, няма да намерите в нея никакви токсини.

Що се отнася до мозъка, той може да работи „също толкова добре и също толкова бързо след осем или дВанадесет часа работа, както В началото“. Мозъкът е неуморим... Какво тогава ви изморява?

Психиатрите казват, че умората идва най-често от умствената и емоционалната ни нагласа. Един от най-видните английски психиатри, Дж. А. Хадфийлд, пише в книгата си „Психология на властта“: „По-голямата част от умората, от която страдаме, е от психически произход; всъщност, умората от чисто физически произход се среща рядко.“

Един от най-видните психиатри на Америка, доктор А. А. Брил, отива още по-далеч. Той заявява: „Сто процента от умората на работещия зад бюро, който е в добро здраве, се дължи на психологически фактори, под което трябва да се разбира емоционални фактори.“

Какви емоционални фактори причиняват умората на чиновника? Радост? Удовлетвореност? Нищо подобно! Досадата, недоволството, усещането, че не е оценен, чувството за безполезност, бързането, тревогата, безпокойството — това са емоционалните фактори, които изтощават седящия работещ човек, правят го податлив на настинки, намаляват работоспособността му и той в крайна сметка се прибира с главоболие от нерви. Да, уморяваме се, защото емоциите ни предизвикват нервно напрежение в тялото.

„Метрополитън Аайф Иншурънс Къмпани“ изтъква в една брошура за умората: „Усилената работа сама по себе си рядко причинява умора, която не може да се излекува с един хубав сън или почивка... Безпокойството, напрежението и емоционалните разстройства са трите най-важни причинители на умората. Често, когато привидно отдаваме умората на физическата или умствената работа, причината всъщност е в тях... Нс забравяйте, че напрегнатият мускул е работещ мускул. Отпуснете се! Пестете енергия за важните задачи!“

Спрете още сега, в този момент, и проверете състоянието си. Докато четете тези редове, мръщите ли се? Усещате ли напрежение между очите? Отпуснати ли седите на стола? Или с прегърбени рамене? Напрегнати ли са мускулите на лицето ви? Ако цялото ви тяло не е отпуснато като стара парцалена кукла, в този момент вие произвеждате нервно и мускулно напрежение. Произвеждате нервна и мускулна умора!

Защо да си създаваме това излишно напрежение в умствената работа? Даниъл У. Джослин казва: „Според мен главната пречка... е почти всеобщото убеждение, че тежката работа изисква усещането за усилие, иначе не се върши добре.“ Затова се мръщим, когато се концентрираме. Прегърбваме рамене. Караме мускулите си да извършват усилие, което по никакъв начин не помага на мозъка в работата му.

Чуйте една изумителна и трагична истина. Милиони хора, които не биха и помислили да пилеят парите си, постоянно пилеят енергията си с безразсъдството на седем пияни моряци в Сингапур.

Какво е решението за тази нервна умора? Почивка! Почивка! Почивка! Научете се да почивате, докато работите!

Лесно ли е това? Никак. Вероятно ще трябва да променяте навиците от целия си досегашен живот. Но усилието си струва, защото промяната в живота ви ще бъде неимоверна! Уилям Джеймс пише в есето си „Евангелие на почивката“: „Свръхнапрежението, нервността, запъхтяното бързане, интензивността и измъчеността на израза у американците... са лош навик и нищо повече.“ Напрежението е навик. Почивката е навик. А лошите навиди могат да се изкоренят, добрите — да се възпитават.

Как да се отпускате? С ума ли да започнете, или с Нервите? Нито едното, нито другото. Започва се винаги с мускулите.

Хайде да опитаме. За да разберете как се прави, да започнем, да речем, е очите. Прочетете целия този параграф и когато стигнете до края му, се отпуснете назад, затворете очи и тихо им кажете: „Отпуснете се. Отпуснете се. Спрете да се напрягате. Спрете да се присвивате. Отпуснете се. Отпуснете се.“ Повтаряйте това много бавно в продължение на една минута.

Забелязахте ли, че след няколко секунди мускулите на очите започват да се подчиняват? Не ви ли се стори, че някой е изтрил от тях напрежението? Колкото и да звучи невероятно, за една минута вие изпробвахте ключа, тайната на изкуството да почивате. Същото можете да направите с челюстта, мускулите на лицето, шията, раменете, цялото тяло. Но най- важният орган са очите. Доктор Едмънд Джейкъбсън от Чикагския университет стига дотам да твърди, че ако можете напълно да отпуснете мускулите на очите си, можете да забравите всичките си грижи! Очите са толкова важни за премахването на нервното напрежение, защото те изгарят една четвърт от цялата нервна енергия на тялото. Ето защо много хора с чудесно зрение страдат от „напрежение в очите“. Те ги напрягат.

Прочутата писателка Вики Баум разказва, че като дете се запознала с един възрастен човек, от когото получила най-важните уроци в живота си. Тя паднала, разранила си коленете и си ударила китката. Старецът я вдигнал и докато я отупвал от праха, казал: „Ти се удари, защото не знаеш как да се отпускаш. Трябва да бъдеш отпусната като чорап, като стар чорап. Ела, ще ти покажа как се прави.“

Старецът научил Вики Баум и другите деца как да падат, как да се премятат презглава и да правят салто. И винаги им повтарял: „Мислете за себе си като за стар чорап. Тогава няма начин да не се отпуснете!'

Можете да почивате в свободните си мигове, почти навсякъде, където се намирате. Само че не го правете с усилие. Почивката е отсъствие на всякакво напрежение и усилие. Мислете за удобство и отпускане. Започнете с мисли за отпускане на очите и лицето, като си повтаряте: „Отпусни се... Отпусни се... Отпусни се и почивай.“ Ще почувствате как енергията се стича от мускулите на лицето към центъра на тялото. Мислете за себе си, сякаш сте освободени от всякакво напрежение, също като бебе.

Така постъпва Гали-Кърчи, великият сопран. Хелън Джепсън ми разказа, че е виждала Гали-Кърчи преди представление да седи с отпуснати мускули и направо увиснала долна челюст. Отлична практика — тя й помага да не се изнервя преди излизане на сцената и предотвратява умората.

Ето четири предложения, които ще ви помогнат да се научите да почивате:

1. Почивайте в свободните мигове. Нека тялото ви се отпусне като стар чорап. Аз държа на бюрото си един стар кафяв чорап — да ми е пред очите, докато работя, и да ми напомня колко отпуснат трябва да съм. Вдигали ли сте някога коте, заспало на слънцето? Сигурно сте видели как то увисва от двете страни на дланта ви като мокър вестник. Дори индийските йоги казват, че ако искаш да усвоиш изкуството на релаксацията, трябва да наблюдаваш котките. Аз никога не съм виждал уморена котка, котка в нервна криза, котка, страдаща от безсъние, безпокойство или язва на стомаха. Вероятно ще успеете да избегнете тези нещастия, ако се научите да се отпускате като котките.

2.  Работете във възможно най-удобна поза.

Не забравяйте, че напрежението в тялото води до болка в раменете и нервна преумора.

3. По пет  пъти на ден се проверявайте: „Правя ли работата си по-трудна, отколкото е всъщност? Използвам ли мускули, които нямат нищо общо с работата ми?“ Това ще ви помогне да си изградите навика да се отпускате и както казва доктор Дейвид Харълд финк, „За онези, които са най-наясно с психологията, в два от три случая виновни са навиците.“

4.           Проверете се отново в края на деня, като си зададете въпроса: „Колко точно съм уморен? Ако съм уморен, това не е заради умствената работа, а заради начина, по който я върша.“ Доктор Даниъл Джослин казва: „Аз меря постигнатото не по това колко съм уморен в края на деня, а по това колко не съм уморен.“ Той твърди: „Когато се чувствам особено уморен в края на деня или когато раздразнителността ми показва, че нервите ми са обтегнати, знам без всякакво съмнение, че денят ми не е бил ефективен нито в количествено, нито в качествено отношение.“ Ако всеки американски бизнесмен усвои тази поука, смъртността от „болестите на свръхнапрежението“ ще спадне изведнъж.

И ще престанем да пълним санаториумите и лудниците е хора, прекършени от умората и безпокойството.