Д-р Валентина Григорова завършва специалности по Вътрешни болести, кардиология и ревматология в Медицински университет – София, през 1977 г. Магистър е по Стопанско управление и Здравен мениджмънт. Повече от 25 години работи като кардиолог в Първа градска болница, София. Има десетки участия в национални и международни конгреси и квалифицирани курсове. Членува в Българското кардиологично дружество, Българска асоциация по ултразвук, Европейско кардиологично дружество, Българска лига по хипертония.
Според последните статистически данни българите са на първо място по смъртност, причинена от сърдечносъдови заболявания в Европа. На какво се дължи тази тревожна статистика, според вас?
Има две причини да водим това печално първо място. Първият фактор се дължи на генетичната обремененост на българите, високо кръвно налягане, с висок холестерол. Втората причина е начинът на живот. Българинът се храни с прекалено много сол, тлъстини, пие големи количества алкохол и прекалява с тютюнопушенето.
Кои са основните фактори, които увреждат сърдечносъдовата система и до какви последствия водят те?
Животът завършва със сърдечна недостатъчност. Тя се причинява от недобре лекувано високо кръвно налягане, от усложнения на артериалната хипертония, които най-често са сърдечносъдови, миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, различни видове аритмии, както и от кръвните параметри, от високата кръвна захар.
Има някои рискови фактори, като възраст и пол: при мъжете – рисковете нарастват на възраст над 50 години, при жените – над 60 години.
Факторите, които могат да се коригират, са хипертоничната болест, наднормено тегло, обездвижване, захарен диабет, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол. Всички те могат да доведат до сърдечна недостатъчност.
За голямо съжаление, може би поради подобряване на сърдечносъдовата диагностика, все по-голям процент сърдечносъдови заболявания се отчита при млади хора – засегнати са 10% от младежите във възрастовата група 18-20 години. А 5% от децата на 5-15 години са с високо кръвно налягане. Проблем е, че до 5-годишна възраст няма маниер да се мери кръвното налягане, процедурата не влиза в задължителния медицински преглед. Но в последните препоръки на кардиолозите за прегледи и лечение на пациентите навлизат все повече измервания и в детската възраст.
Още за хипертонията при децата
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.