Почти 30 000 са децата с епилепсия в България, каза заместник-министърът на здравеопазването Кирил Добрев при откриването на кръгла маса „Стандарт на живот на хората с епилепсия в страните от ЕС“. Дискусията е инициирана от Асоциацията на родителите на деца с епилепсия и се провежда под патронажа на парламентарната комисията по здравеопазване.
Българите с епилепсия са принудени да крият заболяването си заради неразбиране от страна на обществото. По думите на Веска Събева, председател на асоциацията, много млади хора са принудени да пазят в тайна заболяването си на работното място.
Случва се деца с епилепсия да не бъдат допускани до детски заведения. Затрудненията им продължават и по-късно в училище.
Самите родители на деца с епилепсия се страхуват и понякога не приемат болестта, а специалистите са на мнение, че срамът допълнително влошава проблема. Вместо чувство за вина родителите биха могли да развият умения, с които да помогнат за социализирането на децата си, за което обаче е необходима подкрепа от обществото и държавата.
Проблемът не е само български. Хората с епилепсия в Европа наброяват 6 милиона, като всяка година се откриват нови 300 000, показват данните. 23% от европейците също са принудени да премълчават за заболяването на детето си заради страх от неблагоприятно отношение към него, показва проучване на Световното бюро по епилепсия. 40% от децата в Европа със заболяването срещат затруднения в училище. Равнището на безработица сред хората с епилепсия в Европа е високо, се споменава в „Писмената декларация относно епилепсията“ на Европейския парламент.
Епилепсията във всеки един аспект представлява физическо, психологическо и социално бреме за конкретното лице и семейството му. За да се подобри качеството на живот на засегнатите от заболяването, е необходимо да се разработят образователни програми, които да подобрят осведомеността на хората, каза Ани Холмс, изпълнителен директор на Световното бюро по епилепсия по време на дискусията.
Епилепсията е най-разпространеното сериозно неврологично заболяване. В Средновековието е била наричана “царска болест“. Съвременната медицина я определя като хронично заболяване на мозъка, проявяващо се с повтарящи се пристъпи, често придружени от нарушения на съзнанието. Отнася се към болестите на предразположението – генетичният фактор се реализира в болест сред мозъчно увреждане, което може да е причинено и от травма, метаболитно нарушения и др.
Средната продължителност на заболяването е около 13 години, като то преобладава в детска възраст. Половината от случаите започват преди 10-годишна възраст, други около 20% се проявяват до навършване на пълнолетие.
Повече за здравето можете да прочетете в Puls.bg.