Има съмнения, че Владимир Илич Ленин не е починал от естествена смърт, се пише в The Washington Post. Учените имат предположение, че ръководителят на Великата октомврийска революция и създател на първата социалистическа еднопартийна и тоталитарна държава СССР е бил отровен. Според американския невролог Фари Винтърс и историка на Русия Лев Лурие гърчовете и припадъкът преди смъртта на Ленин не са проява на инсулт, който е посочен за причина на смъртта в официалните документи.
Според медицинското заключение Владимир Илич умира на 21 януари 1924 г. на 53 години от нарушено кръвоснабдяване на мозъка и кръвоизлив – инсулт. Ленин е страдал от сериозна атеросклероза на съдовете на главния мозък.
Според Лурие здравословното състояние на вожда се е влошавало постепенно. Според него обаче той е успял да се възстанови от прекарания през 1921 г. инсулт, след който се парализира лявата половината на тялото му, за да може да си позволи в началото на 1924 г. да отиде дори на лов.
При запознаването с документите Винтърс открива, че няколко часа преди смъртта си ръководителят на Съветската държава е разговарял и е бил деен. Краят му настъпва след серия гърчове и припадъци непосредствено преди фаталния инцидент.
Странното е, че документите не показват дали е бил проведен токсикологичен анализ при съдебномедицинската експертиза. Според двамата учени основанията, че Ленин е бил отровен, са сериозни.
Резултатите от проучването си Лурие и Винтърс представят в Медицинското училище на Мерилендския университет, САЩ, на конференция, посветена на смъртта на различни исторически личности, която се провежда всяка година.