Страхът е естествено чувство за нас, независимо от възрастта ни. Страхуваме се като деца, изпитваме страх и като възрастни. При всички случаи чувството ни създава напрежение и е в разрез с доброто ни самочувствие. Но докато за възрастните страхът издава тревожност и може би загуба на баланса, за децата страхът е обичаен и дори понякога необходим. Светът за детето е по-скоро неясен и опознаването му няма как да не е свръзано с боязън от неизвестното. Същевременно, той дава и възможност за натрупване на важен опит и придобиване на различни гледни точки и упражняване на избор.
Тревожността се описва като необосновано опасение за личната сигурност и добро съществуване. Чувството илюстрира желанието да се избяга възможно най-бързо от неделикатна ситуация. Обикновено то е придружено от физически признаци – сърцето бие бързо, има прекомерно потене, усеща се гадене... Понякога страхът играе положителна роля при поведението, като повишава не случайно концентрацията и вниманието при дадени обстоятелства. Именно тази страна на страха е благодатна за детето, тъй като го предпазва от ред опасности.
Страхът като характеристика или образ се мени с възрастта. Бебетата изпитват постоянно боязън, поради което често плачат и призовават родителите си на помощ. Обикновено те се ориентират за нуждите им и разпознават обектите на страха, задача, с която чужд човек трудно би се справил.
Малкият палавник, правещ опитите си за първите стъпки, на възраст между 10 и 18 месеца, може да се почувства безкрайно беззащитен и изоставен при липсата на единия или двамата си родители.