От дълго време в обществото бушува дебат за това полезно ли е или не флуорирането на водата и пастите за зъби и какви са реалните клинични ефекти от приема на флуориди.
Провеждани са голям брой изследвания в различни страни, изучаващи ефектите от хроничната употреба на флуор съдържащи продукти.
В началото на 40-те години на XX век, денталните ефекти на флуора са вече добре известни. Високите нива на флуориди в питейната вода (над 10 mg/l) са свързани с появата на дентална флуороза, докато ниските нива (под 0,1 mg/l) - с появата на кариеси, макар че непълноценното хранене също допринася за появата им.
Нивото на средна дентална кавитация, измерено чрез показателя DMF (развалени, липсващи или пломбирани зъби) е 7 при концентрация на флуора от 0,1 mg/l и пада до 3,5 при покачване съдържанието на флуор до 1 mg/l. При по-нататъшното увеличаване на флуоридното съдържание до 2,6 mg/l, нивото на показателя продължава да пада, но незначително, докато нивото на флуорозата започва да се покачва чувствително. При 1 mg/l флуориди, 20% от децата имат лека форма на флуороза, която е клинично незначителна и дори е незабележима за връстниците и родителите им.