Под имунитет възприемаме по-скоро устойчивостта на организма срещу инфекции. Имунитетът обаче по-скоро представлява способността на организма да поддържа вътрешния баланс на клетъчните си структури.
Основната задача на имунитета е да разпознава и обезврежда клетките с чужд генетичен материал, проникнали в организма от околната среда, например различни микроорганизми, и раково изменени собствени клетки.
Имунната система се формира от ранното детство. Още по време на бременността, организмът получава ценни антитела от майката. След раждането имунитетът се подхранва от полезни вещества, които се съдържат в майчината кърма.
Имунитетът на детето се формира от срещата му с микроорганизми от средата, в която пребивава. Прекалено стерилната среда по-скоро би му навредила, отколкото да е от полза за здравето му. Достатъчно е да се спазват основните хигиенни навици. Задължително е редовно да се мият ръцете.