А си мислех, че да гледаш директно в лицето и очите събеседника си, демонстрираш интерес и открити отношения...
Оказва се, че да гледаш право в лицето събеседника си, има своите измерения. Първо, да започнем от честотата на погледите. Някак подсъзнателно ни е ясно, че когато човекът, с когото общуваме в момента, не ни следи с поглед, очите му са неспокойни и играят хаотично покрай нас, не е съвсем искрен. Ако контактът очи в очи се губи в две трети от разговора по този начин, твърдят и психолози, не може да се очаква нищо добро от взаимоотношенията.
Гаранция, че разчитаме на вниманието на отсрещната страна, е, когато общуването е придружено поне в две трети от времето от размяна на погледи.
Но... Но и до тук не можем да бъдем сигурни в трактовката си и разгадаването на очите отсреща. Оказва се, че колкото по-директни „подхвърляния” правим към събеседника ни, толкова повече му демострираме... самомнението си за превъзходство. Това не може да не ни припомни как се чувстваме, когато нас ни измерват с очи,... как се чувстваме неудобно, потим се, изчервяваме се...