Котешкият нокът е лиана, произхождаща от района около басейна на река Амазонка. От над 2000 години тя е използвана от индианските племена в Южна Америка за лечение на болка в костите, на трудно зарастващи рани, на ревматични и стомашни заболявания и още много други.
Съвременният фитохимичен анализ и фармакологичен скрининг разкриват истинския потенциал на това екзотично растение. Те показват наличието на разнообразни по строеж и свойства органични вещества, много от които някой ден могат да намерят самостоятелно медицинско приложение.
Най-голям интерес засега представляват имуностимулаторните алкалоиди от групата на оксидола и сапониновите гликозиди, за които са били докладвани противовъзпалителни и имуностимулаторни ефекти. Растението съдържа още и антиоксиданти с различен химичен строеж – танини, катехини и процианидини, както и стероли, които също демонстрират значителна противовъзпалителна активност.
Инуностимулаторните свойства са достатъчно добре изучени, за да се достигне до разработването на продукти, каквито се предлагат в много страни по света, включително и у нас.
Противовъзпалителните свойства на растението, известни на традиционната медицина в Южна Америка от хилядолетия, са потвърдени експериментално. С помощта на различни стандартни скали и критерии за оценка е било доказано чрез in vitro и in vivo проучвания, че билката понижава интензитета на възпалителната реакция с 46 – 89%. Потвърждава се хилядолетния опит, че котешкият нокът е уместен при ревматични ставни заболявания и възпалителни състояния на стомашно-чревния тракт. Противовъзпалителните съставки имат значителен антиоксидантен ефект, макар че това, което впечатлява изследователите най-много е забележителното понижение в активността на тумор некротизиращия фактор, което те предизвикват. Измерването на нивата на тумор некротизиращия фактор е може би най-разпространеният критерий за противовъзпалителна активност.