Хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ) са едни от най-разпространените медицински състояния на зрялата и напредналата възраст, особено в развитите страни, където застаряването на населението им отрежда едно от първите места сред причините за смъртност. В България проблемът е особено сериозен – статистиката сочи, че у нас 12,89% от населението страда от едно или друго хронично бъбречно заболяване. Болестността у нас е почти двойно по висока от повечето западноевропейски страни, където тя е в диапазона 6 – 8%.
Като хронично се определя всяко заболяване, развиващо се в течение на три или повече месеца. При бъбречните заболявания, протичането е за много по-дълъг период – от години до десетки години.
Хроничните бъбречни заболявания са голяма част от клиничната практика на общопрактикуващите лекари у нас. Една много съществена тяхна особеност е, че в мнозинството от случаите те са вторично заболяване, т.е. те се появяват вследствие наличието на някакво друго медицинско състояние. Според статистически данни за нашата страна, 38% от случаите на хронични бъбречни заболявания възникват на фона на захарен диабет, а други 28% - на фона на хипертония. С други думи, въпреки принципно разнообразната етиология, 2/3 от болестността от ХБЗ се дължи само на две заболявания – диабет и хипертония.
Изключително важно е да се знае, че в съвременната медицина, хроничните бъбречни заболявания се разглеждат като протичащи в 5 стадия. Най-общо казано, всеки конкретен случай се категоризира в един от петте стадия по промените в бъбречната функция, измерени по стандартни параметри.