През 1980 г., Американската администрация за храни и лекарства - FDA, одобрява първия човешки инсулин, получен по биотехнологичен път - т.нар. рекомбинантен инсулин.
Създаването на рекомбинантния инсулин (а и на останалите рекомбинантни хормони) решава половин-вековния проблем на ендокринологията - липсата/недостига на човешки белтъчни хормони. След като инсулинът най-после става достъпен в неограничени количества и на ниски цени, лекарствените технологии, свързани с приложнието му, претърпяват бурно развитие за едва 30 години. Целта на всички нововъведения и техничниски постижения в сферата е да доближи живота на страдащите от диабет тип I до този на незасегнатите, да бъдат избавени болните от бремето на болестта.
Нивата на инсулин в кръвта се повишават след хранене, за да бъде усвоена поетата с храната глюкоза. Първоначално са били създадени различни продукти за подкожно инжектиране, които освобождават с различна скорост инсулина от мястото на инжектиране. След нахранване например е необходимо прилагането на бързо освобождаващ продукт, който да изведе глюкозата от кръвта.
Тъй като е неудобно инжектирането на инсулин по три и повече пъти на ден са създадени бавно освобождаващите продукти, които осигуряват наличието на инсулин в кръвта за 12 и дори 24 часа. Следващата крачка напред са инсулиновите помпи, които са електронни устройства, автоматитно отчитащи нивата на инсулин в кръвта и автоматично освобождаващи инсулин, когато това стане необходимо.
Те обаче също имат своите недостатъци от практическо естество – не са много удобни за носене и също въвеждат инсулина по инжекционен начин.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в
Google News Showcase.