Целината има дълга история на медицинско приложение. Тя е един от най-добрите примери за това как храната трябва да бъде лекарство и как лекарството трябва да бъде храна. Целината е отличен източник на витамин К, С, В1, В2, В6, калий, фолиева киселина, калций, магнезий, фосфор, желязо, както и фибри. Освен това, целината съдържа в по-малки количества и вещества, които имат специфични физиологични ефекти, които правят приложението й много подходящо при редица медицински състояния.
Това са преди всичко фталидите, за които се смята, че отпускат мускулните влакна в артериите, което им придава антихипертензивен ефект. Спомагателен ефект в това отношение оказват и калия и магнезия, които се съдържат в целината. Неслучайно, тя се използва от векове в традиционната китайска медицина за лечение на високо кръвно налягане.
Целината съдържа фибри и калциеви соли, които неутрализират стомашните киселини. Това прави целината уместна храна при хора, страдащи от киселини и лошо храносмилане.
Като особено богат източник на витамин С, целината носи и всички полезни ефекти, които произтичат от него. Той е необходим за правилното функциониране на имунната система и е особено силно показан (и самата целина, съответно) при инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища. Предвид много по-високото съдържание на витамин С в целината, в сравнение с магданоза, може би било уместно да заменим магданоза с целина при приготвяне на пилешката супа, традиционно приемана през зимата за лечението на грип и простуда.
Други приложения на целината, за които е бил съобщаван поне известен успех, са противоастматично, отхрачващо и диуретично.
Семената от целина съдържат и вещества, наричани кумарини. Те са сравнително голяма група, включваща съединения от няколко основни разновидности. В целината се съдържат най-вече фуранокумарини с основен представител бергаптен, който се съдържа, също така, и в редица етерични масла – бергамотово, портокалово и др. От семената от целина се получава етерично масло, което намира широко приложение в парфюмерията. Бергаптенът увеличава чувствителността на кожата към слънчева светлина, поради което тези етерични масла не трябва да бъдат използвани преди излагане на слънце.