Глаукомата е събирателно понятие за група сродни медицински състояния, засягащи очите и водещи до поражения на зрителния нерв. Зрителният нерв пренася електрическите импулси от очите до мозъка, което е централен момент във възприемането на зрителната информация. Следователно, всяко увреждане на зрителния нерв носи неминуем риск от увреждане на зрението. Нещо повече, според статистиката в глобален мащаб глаукомата е сред водещите причини за увреждане на зрението и слепота.
Съществуват четири основни типа глаукома: откритоъгълна, закритоъгълна, вродена и вторична глаукома. Независимо от типа на глаукомата, всички случаи имат обща характеристика. Окото е изпълнено с прозрачна течност, която в здравите индивиди се продуцира със същата скорост, с която се оттича от очите. Така в очите се поддържа стабилно налягане. Когато по една или друга причина продукцията на вътреочна течност вземе превес над оттичането й, това води до повишаване на вътреочното налягане, т.е. до развиването на глаукома.
Откритоъгълната е най-честата форма на глаукома. При нея, по неизяснени засега причини, вътреочното налягане нараства бавно, в продължение на години, и уврежда зрителния нерв. Макар че точната причина за възникването й е неизвестна, е ясно, че откритоъгълната форма има силен генетичен компонент – повечето случаи са родово ограничени, като наличието на пряк предшественик е силен рисков фактор за появата й. Откритоъгълната глаукома е особено коварно заболяване, тъй като първите симптоми се появяват едва в напреднал етап. Съответно, диагностицирането й най-често става на етап, в който зрителният нерв е сериозно увреден. Симптоматиката най-често започва със стесняване на периферното зрение, което води до т.нар. тунелно виждане. Ако бъде оставена без адекватно лечение, откритоъгулната глаукома води до слепота. Засяга и двете очи.