В рамките на рутинно проследяване на холестерола при пациенти в бразилска клиника се оказва, че нивата му в кръвта са подложени на сезонни вариации. Нивата на холестерола с ниска плътност („лошия“ холестерол) варират особено значително – увеличението спрямо летните месеци е средно с 7 mg/dL. „Добрият“ холестерол, от друга страна, е с по-висока концентрация през лятото – средно с 5 mg/dL.
Случайното откритие може да обясни защо смъртността от сърдечносъдови инциденти е по-висока през зимните месеци и следва сезонни промени.
Според Фелипе Моура, един от лекарите, анализирал получените данни, това е индикация за колегите му и особено за пациентите да не се предоверяват на добрите кръвни резултати, получавани през летните месеци. Това показва и, че ежегодните измервания са недостатъчно надеждни, и, че трябва да се помисли за промяна на настоящите клинични практики в посока по-строг и по-редовен контрол на плазмените липиди.
Една от първите хипотези, предложени за обясняване на откритието е, че намаленото излагане на слънце и понижената сила на слънчевото греене през зимните месеци са отговорни за вариациите в нивата на плазмения холестерол. Пониженият синтез в кожата на витамин D може да влошава съотношението лош:добър холестерол, тъй като е известно, че една от физиологичните функции на витамин D е свързана именно с поддържане на това съотношение в нормални граници. Съществен недостатък на хипотезата е, че не обяснява промените в нивата на триглицеридите, които, доволно учудващо, се покачват с 12 mg/dL през летните месеци. Техните нива, също така, са по-малко предвидими.
Според д-р Моура сезонните вариации навярно са още по-подчертани и значими в страните с умерен и студен климат, за разлика от Бразилия, която има предимно тропичен и субтропичен климат.