Едно от най-разпространените невропсихични разтройства – булимията (от гръцки булимия – свиреп глад) представлява неконтролирано хранене, последвано от опити за елиминиране на приетата храна или калории чрез повръщане, слабителни лекарства или усилени физически упражнения и опити за въздържане от храна за дълги периоди от време. Нерядко, опитите за контрол над телесното тегло са малко или много безуспешни, докато при други хора булимията се редува с епизоди на анорексия.
Причините за появата й са неизвестни. Смята се, че значение имат генетични, психологически, социални, културни и други фактори. Полът също е от съществено значение, тъй като състоянието е много по-често при жени. Установено е, че тя често е асоциирана и с други поведенчески разстройства – афективно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, депресивно разстройство, генерализирана тревожност и др.
При булимията, епизодите на неконтролируем апатит могат да настъпват до няколко пъти на ден, в продължение на месеци до години. Много хора съобщават, че тези епизоди водят до усещане за вина, което частично се облекчава от принудителното повръщане или свръхупражняване. Разстройството обикновено се появява в тийнейджърска възраст или в началото на 20-те години.
От всички потенциални терапии, най-голяма ефективност се наблюдава при психотерапия и фармакотерапия на разстройството, като последната е най-ефективното средство само по себе си. Ефективността й допълнително може да бъде повишена чрез съчетаване с психотерапия.