Аутистичният спектър и аутизмът са сборни понятия за редица комплексни разстройства на мозъчното развитие. Тези разстройства се характеризират с една или друга степен на затруднено социално, вербално и невербално общуване и поведение, изразяващо се в повтаряне на сложни съчетания от действия или движения, забавено умствено развитие, затруднена моторна координация, понижена способност за концентриране на вниманието, нарушения на съня и стомашно-чревния тракт.
Това обаче не пречи на някои хора с аутизъм да постигат известност с художествените си творби – музика, живопис, или математически способности.
Изглежда, че аутизмът има корени в най-ранните етапи от развитието на мозъка. Най-явните му симптоми, обаче, се появяват между 2 и 3-годишна възраст. В САЩ са събрани едни от най-точните и надеждни статистически данни за честотата на аутизма. Американският Център за контрол и превенция на заболяванията определя честотата на аутизма на 1 на всеки 88 деца. Честотата при момчета е 4 – 5 пъти по-висока, отколкото при момичета – 1:54 срещу 1:252, съответно.
Макар че през последните 40 години се констатира 10-кратно повишаване на честотата му, това по-скоро се дължи на подобрената диагностика и в много по-малка степен на действително зачестяване на разстройството, ако такова повишаване изобщо е налице. По света, засегнатите деца са десетки милиони.
Напредъкът в неврологията даде своя принос и към изучаването на аутизма. Докато преди 7 – 8 години причините за появата му бяха напълно неизвестни, днес е ясно, че всяко разстройство от аутистичния спектър има своя специфична етиология. Идентифицирани са редица генетични мутации, асоциирани с аутизма. За малък брой от тях е доказано, че те са достатъчни сами по себе си да предизвикат аутизъм. Повечето състояния, обаче, са резултат от комбинация от генетични и външни фактори, засягащи ранното мозъчно развитие.