Липсата на желание и изпитването на ужас, когато стане въпрос за физическа активност, не винаги са породени от мързел. Причината за тази реакция се крие в гените, сочат изследователи.
При повечето хора при тренировка се отделя ендорфин, които повишава настроението и еуфорията и стимулира тялото за извършването на повече физически дейности. При други, обаче задъхването, потенето и натоварването могат да предизвикат различна реакция в мозъка, която да доведе до обратния ефект.
В проучването си изследователите установяват, че желанието и търпимостта при прилагането на дадена физическа активност може да е до 50% генетично.
На участниците е зададена фитнес програма. След известно време половината от доброволците продължават да се упражняват с желание, докато другата половина се отказват много по-рано от тренировката.
Учените обясняват, че при някои хора генетично е заложен по-нисък физически капацитет и понякога дори само готвенето и почистването на къщата може да е достатъчно, за да се изморят.
Когато се достигне прага на търпимост и комфорт при изпълнението на физически дейности, избираме да преустановим заниманието и в това няма нищо срамно, обясняват експерти. Едно упражнение е полезно тогава, когато е желано.
При генетично заложен нисък физически капацитет се препоръчва прилагането на по-леки физически дейности, като плуване, леко бягане, танци.