Не винаги се храним просто защото изпитваме глад. Посягаме към храна, за да се почувстваме по-добре, да се успокоим или възнаградим за усилия по постигната цел. Храненето, не заради глад, а други потребности, със сигурност показва емоционален проблем. Самото то обаче е вторично явление. Неприятното е, че емоционалното хранене не сочи причината, която го поражда, дори нещо повече, влошава още повече душевното ни равновесие.
Стъпка за преодоляването на проблема е да разпознаем кога се храним по различни причини от това да осигурим на организма си необходимата му енергия и нутриенти, да спрем импулсивното задоволяване на нуждата от удоволствие чрез храна и се ревизират някои навици, които провалят спазването на здравословен режим на хранене.
Защо все пак посягаме към храна при емоционални проблеми?
Ако посягаме към десерта, въпреки че вече стомахът ни е пълен или хапваме шоколад, когато се чувстваме унили, това са признаци на емоционално хранене. За такова се приема всяка консумация на храна с цел постигане на по-добро самочувствие, а не заради необходимост от енергия.
Няма нищо лошо в това от време на време да се подкрепяме с храна, за настроение, награда. Проблем е, когато този навик прерасне в средство за справяне с емоционалния спад, тоест когато механично, импулсивно се отваря хладилникът в момент на самота, гняв, стрес, разстроеност, скука, преумора... По този начин се попада в порочен нездравословен кръг, при който се потискат истинските чувства и се загърба действителният проблем.