Програма за физически упражнения за хора с болестта на Алцхаймер помага за запазване на работоспособността и поддържа способностите им да се самообслужват, показва ново изследване. Според Кайсу Питкала от Университета в Хелзинки, в рандомизирано, контролирано проучване, физическите упражнения извършвани у дома или в специализиран център забавят отпадането на моторните възможности.
Двете главни характеристики на болестта на Алцхаймер са когнитивен упадък и постепенно отслабване на двигателната функция, което води до загуба на самостоятелност и нужда от интензивни грижи от околните.
Според финландските изследователи, въпреки че има сравнително голям обем проучвания за ползите от физическата активност при възрастни пациенти, сравнително малка част от тях са фокусирани специфично върху болестта на Алцхаймер. За коригиране на този пропуск, те включват 210 души с деменция на възраст над 65 години в контролирано клинично проучване. Критерии за включване са също така: едно падане през последната година, понижена скорост на ходене и изразена загуба на мускулна маса.
Участниците са разпределени на случаен принцип в три групи. Първата преминава групови сесии упражнения от по един час, два пъти седмично, втората изпълнява същите упражненията у дома, а третата, контролна група, не извършва никакви упражнения.
Физическите функции на участниците са измерени в началото на проучването и повторно след една година чрез Скалата за функционална независимост. Резултатите варират от 0 до 126 точки и отчитат мобилността и функционалната независимост на пациентите. Изследователите установяват, че физическите възможност намаляват и в трите групи. В първите две обаче, намалението е по-малко отколкото в контролната. След едногодишен курс участниците в първата група са загубили средно 7,1 точки спрямо резултатите от преди началото на проучването, участниците от втората група – 10,3 точки, а участниците от контролната група – 14,4 точки. Средните годишни разходи за грижи и социални услуги по групи са 22 066, 25 112 и 34 121 долара, съответно.
Изследването е публикувано в JAMA Internal Medicine. Според д-р Пол Шулц – независим изследовател от Университета в Тексас, изследването е „много трудно за критикуване“. Дизайнът му е много качествен – то е рандомизирано и контролирано, което означава, че крайните резултати са надеждни и достоверни.