Болестта на Алцхаймер е прогресивно невродегенеративно заболяване, което уврежда мозъчните клетки. Носи името на д-р Алоис Алцхаймер, невропатолог, който през 1906 г., пръв открива амилоидни плаки в мозъка на жена, страдаща от речиви проблеми приживе.
Болестта на Алцхаймер е най-разпространената форма на деменция. Деменция – това значи загуба на паметта и интелектуалните способности. В най-напреднал стадий на болестта болният, освен че не може да се грижи за себе си, не се осъзнава като личност и не разбира дори елементарни физиологични действия.
Деменцията погрешно се взема за нормален белег на старостта, което е абсолютно погрешна масова заблуда. Факт е, че засегнатите са възрастни хора, но това не значи, че старостта обрича на деменция. Загубата на памет и други когнитивни функции по принцип е признак на заболяване, а не на остаряването.
Процесът на развитие на болестта на Алцхаймер настъпва бавно и подмолно. Симптомите не се разпознават или се отдават на погрешни заключения. Засегнатият постепенно, но сигурно губи когнитивните си способности, като в момента на осъзнаване на тежестта им, обикновено от близките му, болестта вече е в напреднал стадий.
Заболяването е фатално. Няма лечение. Прогресирането на болестта е неизбежно. Постепенно настъпва тежка, необратима и всеобхватна увреда на мозъка.
Все още не са известни точните причини, поради които се развиват амилоидните плаки. Предполага се, че роля играят наследственият фактор и преживяна травма на главата или загуба на съзнанието. Отчита се и повишен риск от болест на Алцхаймер при сърдечносъдови заболявания и диабет, както и при високо кръвно налягане, висок общ холестерол.