Сенната хрема и алергии, причинени от цъфтящи треви и дървета, са най-често свързвани с пролетта, но тези оплаквания могат да се появят и през първите есенни месеци. Хладният есенен въздух съдържа същите неприятни дразнители - полени и спори.
Тези частици могат да попаднат върху кожата, както и в очи, уши, уста или нос, при което предизвикат от леки зачервявания и дискомфорт до тежки животозастрашаващи астматични пристъпи и аритмия.
Най-честият дразнител са полените на амброзията, Ambrosia species – растение с над 40 представителни вида само в България. Тук то цъфти от средата на август до средата на октомври, като най-голям брой полени се отчитат в края на септември. Тези алергени най-често предизвикват сърбежи, кихане, течащ или запушен нос и парене в очите, съпроводено със сълзене. Макар да е възпрепятстващо нормалното ежедневие и работоспособност, тази алергия рядко развива животозастрашаващи усложнения.
Спорите на много видове плесени също се отделят през есента и нарастват значително като количество във въздуха, когато листата започнат да окапват. Рязкото покачване на поленовите частици във въдуха се случва по различно време в различните части на Европа, но ветровете могат да ги разнасят на големи разстояния. Спорите, попаднали в дихателните пътища, предизвикат затруднено дишане дори при здрави хора, а при астматиците отключват тежки пристъпи на задух.
Скриването в затворени помещения, за съжаление, не помага против тези симптоми. Ниската влажност на помещенията е друг главен фактор в отключването на назални и белодробни алергични сиптоми. Ниската въздушна влажност изсушава слузестите мембрани, което води до техните възпаления, а студеният въздух предизвиква подуване на тъканите, което причинява запушен и течащ нос.