Уникалната комбинация на флавоноиди и серни съединения правят лука храна, полезна за ежедневна консумация.
Според Oриентировъчния дневен прием (ОДП), 150 г лук съдържат: витамин С – 19,7% от ОДП; фибри – 10,8%; молибден – 10,6%; манган – 10,5%; триптофан – 6,6%; калий – 6,2%; витамин В6 – 9,5% и само 64 калории или 3% от ОДП.
Макар върху хранителните стойности на лука да са провеждани ограничен брой изследвания, всички налични данни разкриват противовъзпалителните му свойства. Те се дължат основно на Онионин А – уникална за растението сярна молекула.
Тя потиска действието на макрофагите – специализирани бели кръвни клетки, играещи главна роля в имунния отговор при човека. Тяхната роля е важна за защитата на организма, но потискането им при състояния на нежелани хронични възпаления може да бъде търсен ефект при консумация.
Друг антиоксидант в лука – квертицина, също носи завидни противовъзпалителни свойства със себе си, но действа по различен начин. Той предпазва главно от окислението на мастни киселини. Когато в тялото има понижени нива на окислени мастни киселини, то изпраща много по-малко про-възпалителни сигнални молекули, като по този начин се постига по-конролиран имунен отговор.