Медта е жизненонеобходим елемент за организма ни, но поемането му в повече вече се разглежда като един от факторите, водещи до болест на Алцхаймер. Изследване по темата е публикувано в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences.
При завишени количества, този елемент и някои негови съединения, възпрепятстват мозъчната детоксикация и предизвикват натрупване на токсини от обмяната на веществата. Когато медта се натрупа в мозъка, предизвиква нарушения в кръвно-мозъчната бариера и невъзможност за освобождаване от токсин, наречен бета-амилоид. Той се натрупва катоотлагания и плаки из целия мозък – симптом, типичен за болестта на Алцхаймер.
Избягването на минерала е невъзможно: съдържа се в месото, морските деликатеси, плодовете, зеленчуците и питейната вода. Тялото има нужда от него за провеждане на нервни импулси, костен растеж, образуване на съединителна тъкан и секреция на хормони.
Обикновено бета-амилоидът бива „почистван” с помощта на белтък наречен LRP1, който просто извежда опасното съединение до кръвоносните съдове, чрез които да напусне мозъка. Медта обаче окислява LRP1 и дори той да е натоварен вече с бета-амилоид, не може да премине през капилярите на кръвоносните съдове и остава заключен в мозъка. Това води и до нарушения в кръвно-мозъчната бариера, включително пропускателния й контрол.
Медта предизвиква и допълнителна стимулация на активността на неврони, които синтезират бета-амилоид. С това негативните му ефекти, ускоряващи развитието на болест на Алцхаймер стават два, а е вероятно да съществуват и други.
Експертите съветват да се следи стриктно приемът на мед, като се ползва за пример Ориентировъчния дневен прием (ОДП) на Световната здравна организация. Според ОДП, човешкото тяло се нуждае от 1,3 мг мед дневно.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.