Инфекциите през неонаталния период дават отражение на двигателните способности и поведението по-късно в живота на детето, откриха изследователи от университета от Охайо, САЩ. Инфекцията на мозъка възпрепяства достигането на желязо до важни негови тъкани, което е от изключително значение за развитието му.
Желязото е необходимо за образуването на бяло вещество в мозъка, което осигурява условията за предаване на импулси между клетките на централната нервна система.
Това, което се случва е, че се задейства механизъм, който насочва желязото към мястото на възпалението, като по този начин то не достига до останалата част на мозъка, обяснява доц. Джонатан Годбоут, автор на изследването. През неонаталния период от желязо се нуждаят олигодендроцитите в мозъка, които произвеждат миелин. Този продукт образува диелектричен изолиращ слой около аксоните на невроните, с което благоприятства акуратното и бързо предаване на импулси между невроните и съответно правилното функциониране на нервната система.
Новороденото по принци се ражда с малко миелин, като образуването в първите няколко седмици след раждането е прогресивно.
В изследването си учените намират връзка между неонатална инфекция с E. Coli и проблеми в координацията на движението и хиперактивност в ранна детска възраст. Те откриват ниско ниво на миелин и брой на олигодендроцити, което по предположението им означава, че недостигът на желязо в мозъка в тези най-ранни седмици живот има дългосречен ефект върху миелинизацията.
Целия материал може да намерите на Puls.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.