Медът се използва от човека отпреди 4 хиляди години заради терапевтичните му свойства, които се документират от времената на Древен Египет и Древна Гърция.
Египтяните са използвали сладката лепкава смес главно при лечението на рани, а елините са му придавали свойства на чудодеен еликсир за дълголетие. Аюрведа препоръчва меда като ефективно средство за възстановяване на вътрешния баланс на организма.
Дори в Корена медът се споменава като напитка „даваща различни цветове“ на тялото и полезна за мъжете. До ден днешен ползите на меда се документират и доказват и фактите сочат, че част от приписваните му ефекти от народните лечители през хилядолетия действително ги има.
Медът представлява вискозен течен продукт, който се отделя от медоносни пчели, хранещи се с нектар от растенията. Получава се посредством регургитация и изпаряване. При което медът се обогатява с някои вещества и ензими, спомагащи екстракорпоралното храносмилане.
Вследствие на това медът съдържа предимно лесно усвоими монозахариди, фрутоза и глюкоза, за сметка на други форми въглехидрати, налични в нектара. Между 70 – 80% от съдържанието на меда са захари, което обяснява силно сладкия му вкус. Останалите проценти са – вода (17%) и минерали, като желязо, калций, форфор, натрий, калий, магнезий и хлор.
Останалата част от материала може да прочетете на Puls.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.