Д-р Диана Инджова, Ph.D е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет – най-висшата гражданска институционална структура в Република България в социална сфера, председател на Национално-представена организация на хора с увреждания, председател на Координационен съвет на Конгреса на Европейският модел на гражданската парламентарна и държавна представителност власт и председател на Световното движение на хората с увреждания във Вашингтон.
Тя е ръководител-преподавател в Конгресна дейност на хората с увреждания от древността до днес, Програма социални проекти - Гърция, Преподавател в, Департамента по наука, спорт и изследвания в сферата на увреждания НАТО.
По време на състоялия се Първи симпозиум на Европейския мозъчен съвет - България в началото на ноември т.г. в София тя изнесе лекция на тема „Защита, законодателство и услуги за хората с мендатлни увреждания“.
Целта на форума бе да се представят предизвикателствата и възможностите пред българските специалисти по неврология, неврохирургия и психиатрия във време на криза и икономически затруднения, разглеждайки ги в контекста на европейските реалности и перспективи.
В обхвата на програмата бяха поставени въпроси, свързани с лечението и грижите за хората с мозъчни заболявания и икономическите мащаби и социалната цена, която плаща обществото за това, и спешната необходимост мозъчните заболявания да се определят като приоритет в системата на здравеопазването. Не на последното място лекторите изложиха своите аргументирани доводи за необходимостта от насочено финансиране за фундаментални изследвания, което е обвързано с успешната профилактика на мозъчните заболявания и широката обществена информираност и съзнание за прилагането й в обществото.
Дефицитите на мозъка сред населението са силно разпространени, но въпреки това хората с "ментални" и други мозъчни заболявания продължават да бъдат дискриминирани по отношение на редица техни права. Това беше сентенцията в изложението на д-р Инджова. По думите й проблемите и нуждите на пациентите са многообразни, начини с който те трябва да оцеляват с специална медицинска грижа, специална социална грижа, работещи механизми за интеграция, а не изолация, достъпност а средата и всички многообразни форми на грозни механизми на дискриминация.
Според нея, за да се чувства един човек с мозъчно увреждане горд и пълноценен гражданин, на първо място той трябва да се среща със специалист, в повечето случаи психолог, който да го накара да разбере, че това да си с увреждане не значи, че си човек „втора ръка“.
Оказва се, че в България това е едно наистина сериозно предизвикателство.
Макар у нас да действа закон, който защитава правата на хората с увреждания, се оказва, че да се защитиш в случай на дискриминация не е лесно.
Сериозен е въпросът как хората с мозъчни заболявания намират място в пазара на труда.
„Макар да има достатъчно закони, които гарантират правата на гражданите с увреждания, работодателите и до ден днешен не са отворени към идеята да наемат такъв служител“, изтъква д-р Инджова.
Това важи с най-голяма сила за хората, които имат някакъв вид ментално увреждане, включително ако то е породено от трудова злополука. Аналогични са случаите, в които даден работник страда от депресия в продължителен период от време, а работодателят му решава да го уволни.
Много често служителите се отказват да търсят правата си, тъй като се срамуват от това, че имат проблем.