Туморните клетки, във всички случаи, са генетично променени клетки. При по-голямата част от пациентите, тези промени се натрупват в ДНК на клетката в течение на целия им живот. По този начин, растящият брой мутации достига едно ниво, над което клетката не може да задържи злокачественото си израждане.
Друга, значително по-малка част от пациентите, притежават по рождение в ДНК-то си мутирали копия на гени, които или са необратимо патологично дезактивирани, или е необходимо много по-слаб стимул за тяхното активиране и пускане в ход на туморен процес. Тези ракови заболявания не са изцяло наследствени. Но, при тях се счита, че тежестта на наследствения фактор е определяща за развитието на тумор при наличието на други предразполагащи фактори.
Следователно, разликата между наследствените и ненаследствените ракови заболявания, е в това, че при наследствените основният мутирал, но не единствен необходим за развитие на рак ген, е унаследен от майката или бащата.
Само 5% от случаите на рак на гърдата и 10% от тези на рак на яйчника са наследствени и за развитието им основно са отговорни унаследени мутирали гени от родителите.
Всеки един от родителите може да бъде носител на мутиралия ген и вероятността да го предаде на поколението си е 50%. Това е така, защото туморните гени, в случая, не са разположени в половите хромозоми и предаването, за разлика от изявата на тумора, не зависи от пола.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.