Захарният диабет е хронично заболяване, което протича с абсолютен или относителен дефицит на инсулин. Характеризира се с увеличение на кръвната захар и нарушение на обмяната на белтъци, въглехидрати и мазнини. Всички тези нарушения заедно довеждат след себе си развитие на неврологични усложнения и такива на кръвоносните съдове.
Двете основни форми на диабета са инсулинозависимият – тип 1 и неинсулинозависимият – тип 2. Като причини, които се изтъкват по отношението на развитието на заболяването, това са – генетичните, също влиянието на вирусни и химични агенти, автоимунни процеси и други.
Конкретно за диабет тип 1, който се развива по-често в младата възраст, се забелязва зачестяване на новите случаи в зимните и пролетните месеци. Което от своя страна се свързва с това, че в тези сезони вирусните и бактериалните инфекции са много по-чести. Естествено, те са спомагателни фактори, които участват в отключването на болестния процес.
Според направени епидемиологични проучвания се открива новопоявил се диабет при прекарали сравнително скоро инфекции, причинени от коксаки вирус, паротидният, рубеолният, както и херпес вирус и цитомегаловируса. Процесът на увреждане на клетките на панкреаса е автоимунен. Дължи се на кръстосана реакция между вирусните частици и панкреасните структури. С тях се води до атакуване на панкреаса от имунната система, защото тя приема клетките му за чужди.