Кашлицата е спонтанно и шумно изтласкване на въздушна струя от белите дробове, което се предшества от вдишване и се извършва при притворен глотис. Тя е защитен рефлекс на организма да премахне дразнителите от дихателните пътища.
Самият рефлекс, който поражда кашлица се задейства от т.нар. рецептори, намиращи се в дихателните пътища. Тяхната функция е да уловят наличието на дразнещи агенти и да проведат нервни импулси до мозъка, които той обработва и подава „команда“, за задействане на кашличен рефлекс.
Най-чувствителен орган от дихателната система на различни стимули, било то механични, химични, възпалителни е ларинксът. Често кашлица се наблюдава при възпалителни промени в ларинкса, трахеята и бронхите, но в най-долните пътища от дихателната система-алвеолите кашлицата не е толкова характерен симптом.
Важно е да се установи каква е кашлицата. Дали тя е постоянна или е с денонощни колебания. Например нощната кашлица насочва към астма, сърдечна недостатъчност или гастро-езофагеален рефлукс. Освен това от значение е дали е продуктивна, тоест с изкарване на секрети или е непродуктивна-т.нар. суха кашлица. Ако има изкарване на храчка е важно да се обърне внимание дали тя съдържа кръв, гной или е само слузна(полупрозрачна на цвят).