Сърдечната недостатъчност е социално значимо заболяване поради значително големия си брой пациенти, които го развиват.
В основите на съвременното ѝ лечение насоките не са само към премахване на симптомите и удължаване живота на сърдечно болните, но и към създаване на профилактичен терапевтичен прозорец, с който да се уравни симптоматиката, да се поддържа адекватен сърдечен и физикален статус, както и да се профилактира преминаването на асимптомнасърдечна дисфункция към симптомна недостатъчност.
Лечението на сърдечната недостатъчност, особено на острата ѝ форма, е насочено основно към профилактика на основните три патогенетични кризи, с които се проявява острата сърдечна криза. Това са кардиалната астма, развитие на белодробен застой и при липса на терапевтично заложени мерки - задължителното развитие на кардиогенен шок.