Много се пише и говори за стреса, за непоправимите поражения върху здравето. Редица водещи университети и лаборатории провеждат изследвания, с които доказват колко вреден е стресът за човека и го свързват с редица заболявания, кое от кое по-труднолечими. И най-вече винаги ни съветват да избягваме стресовите ситуации и да не се оставяме да ни влияят.
Това е прекрасно, но толкова пожелателно, че често остава в сферата на добрите намерения и много рядко хората наистина успяват да се дистанцират от стреса в ежедневието си.
По-често срещаният сценарий е стресът да бъде изтърпян, да бъде „изтикан” в някой ъгъл на съзнанието и някак да се справим с него на първо време, докато имаме време да му обърнем внимание, надявайки се всъщност да изчезне от самосебе си. А това време никога не идва.
И така малка стресова ситуация следва друга подобна и идва онзи пределен момент, след който не можеш да понесеш повече. И към стресовите ситуации се добавят здравословни проблеми, от началото не особено сериозни, пренебрежими, но с потенциал да станат сериозни, колкото повече време минава. Мнозина са наясно с този механизъм, но не всеки и не винаги успява да избяга от подобен порочен кръг.