Биологични лекарства – предизвикателствата

През последните десет години биологичните лекарства напълно революционизираха концепциите в медицината и са от основно значение за терапията на голяма група тежки, а често и животозастрашаващи заболявания – от ракови и заболявания на кръвта до автоимунни. Потенциалът за по-нататъшното изучаване, научно изследване и разработване на нови биологичните лекарства остава все така висок. От друга страна се предприемат големи усилия да се разработват подобни препарати, така наречените биоподобни лекарства, а и да се въвеждат на пазара.

Биологични и химични лекарства - разликите

Биологично лекарство е лекарство, което съдържа една или повече субстанции, създадени или извлечени от биологичен източник. Някои от тях съществуват в човешкото тяло като инсулин, еритропоетин, растежен хормон. Активните субстанции на биологичните лекарства са по-големи и по-комплексни от тези на небиологичните. Само живи организми са способни да произведат такива сложни комплекси. Тази комплексност и процесът на производство могат да доведат до променливост в молекулите при една и съща активна субстанция, в частност дори и при различните партиди на един лекарствен продукт. В сравнение с класическите химични лекарствени вещества биологичните са висококомплексни и големи молекули, най-вече протеини. Докато копирането на малки молекули, резултат от химичен синтез е относително лесно, точното възпроизвеждане на биологични продукти е практически невъзможно, както поради особеностите на тези комплексни молекули, получени в живи системи, така и поради изключително сложните производствени процеси, които е трудно да бъдат репликирани точно. Поради тази причина, биологичните лекарства, които са доказали подобност не може да се считат за генерични, а терминът “биогенеричен” е неправилен, тъй като няма научна обосновка и не отговаря на регулаторните директиви в Европейския Съюз по отношение на пътя за одобрение на биоподобни продукти. Този път е значително по-взискателен и по-продължителен в сравнение с нискомолекулните генерични лекарства.

Биологични и биоподобни лекарства

В момента патентите на някои утвърдени биологични продукти са изтекли или скоро ще изтекат, в резултат на което се разработват или вече са разработени значителен брой биоподобни лекарствени продукти. Биоподобните лекарствени продукти представляват нов клас лекарствени продукти, които ще окажат значително въздействие върху клиничната практика. Имайки предвид богатия избор на различни видове терапии, лекарите трябва да познават биохимичните и клиничните параметри, които отличават биоподобните продукти от референтните. Поради това трябва да има адекватна оценка на ползите, рисковете и предизвикателствата при прилагането на биоподобните продукти в клиничната практика. В България лекари и пациенти вече имат опит с тях при лечението заболявания като анемия, ревматоиден артрит и др.

Биоподобно лекарство е биологично лекарство, създадено да бъде подобно на вече съществуващо биологично лекарство (референтно лекарство). Биоподобните не са точни копия на референтния продукт, както е при генеричните лекарства, които имат проста химична структура и се приемат за идентични с референтното лекарство. Активната субстанция на биоподобното и референтното лекарство е една и съща, но може да съществуват някои различия във връзка със сложността на процесите на производство. При одобрение на биоподобно лекарство трябва да има доказателства, че вариабилността и разликите с референтния продукт няма да окажат влияние върху безопасността и ефикасността му.

Производствени процеси

Процесът на производство на едно биологично активно вещество (биологични лекарства както и биоподобни лекарства) в значителна степен дефинира изготвения от него медикамент. Обратно на производството на химични продукти, процесите се базират на живи клетки, чиито функции неизбежно варират. Измененията в процеса (напр. температура, състав на хранителните среди, и др.) трябва да бъдат тясно контролирани, за да може, въпреки дребни различия в продукта, ефикасността и поносимостта на медикамента да бъде гарантирана.

Подобие в ефективността и безопасността

По принцип относно ефикасността и безопасността, подобието на биоподобните лекарства с техния референтен продукт следва да бъде придружено с изчерпателни данни за качеството. Целенасочени, сравнителни предклинични и клинични научни изследвания трябва да проучат и изследват, дали е налице значителна разлика в клиничния профил на биоподобните лекарства или не. Специално внимание в тази връзка следва да се отдели на имуногенността. Последиците на имунната реакция може да варират - от липсата на какъвто и да е ефект върху организма, до много сериозни нежелани лекарствени реакции, дължащи се на свръх-активиране на имунната система. Най-често се среща липсата на ефикасност, т.е., медикаментът не действа така, както преди, тъй като е неутрализиран. В тези случаи организмът третира биологичната молекула на лекарството, като я унищожава чрез антитела. Една от най-разпознаваемите общи имунни реакции е проявата на алергии и анафилаксия. Има и други, доста по-редки, бавно настъпващи, но доста опасни случаи, при които биологичното лекарство предизвиква имунизиране срещу собствени структури в организма. Появява се т.нар. автоимунитет, при който неутрализиращите антитела, които се произвеждат за да унищожат протеина в лекарството. Могат да настъпят трайни увреждания и допълнително влошаване на състоянието на човека.

Контрол върху безопасността на медикаментите

Както оригиналните продукти, така и биоподобните лекарства е възможно да се изменят с времето в резултат на промени в производствения процес или околната среда. Затова, наблюдението на ефектите им и поддържането на фармакологичната бдителност не трябва да престава, когато става въпрос за биологично лекарство. Производителите на тези лекарства са длъжни да следят за безопасността на техните биологични продукти, да регистрират и докладват пред регулаторните власти, всички съобщения за нежелани реакции.

Предизвикателствата
Предписване на биологични лекарства

За да се гарантира безопасността на пациентите, мониторингът на пазара и обратната проследяемост на процеса, оригиналните биологични продукти и биоподобните продукти следва да се предписват с техните имена на търговски марки. При предписване единствено с името на активното вещество (INN – Международно непатентовано наименование) обратната проследяемост към дадено специфично лекарство, което би могло да е предизвикало нежелана лекарствена реакция, не е гарантирана. По тази причина съгласно „Добрата практика за фармакологична бдителност” при съобщения за странични лекарствени реакции се препоръчва и посочването на името на търговската марка, лекарствената форма, номера на партидата и /или начина на приложение. Разпоредбите следва да се документират в досиетата на пациентите, както и при съобщения за поява на нежелани лекарствени реакции точно за съответния продукт.

Взаимозаменяемост

ЕМА (Европейска агенция по лекарствата) оценява биологичните лекарства само за разрешаването им за употреба и проследяването на съотношението риск/полза. Оценката на Агенцията не включва препоръки дали един биоподобен продукт е взаимозаменяем с референтния. Това е обект на национално решение и регулация.Утвърждаването на един общ подход, който да даде препоръка за взаимозаменяемост на биологични лекарства, дори и само в рамките на съществуващ INN, не е в съгласие с правилата на медицинската наука и следва да не се допуска. Терапия с оригинален биологичен продукт, повлияваща ефикасно заболяването на пациента не следва да бъде сменяна с биоподобен на този или с друг биологичен продукт, тъй като това би внесло несигурност в успеха на лечението и евентуално би довело до допълнителни здравни разходи.

Автоматично заместване

Преминаването на пациенти от един биологичен продукт на друг и обратно може да създаде допълнителен риск от потенциална имуногенност при тях. Това води до разбирането, че употребата на биотехнологични продукти не трябва да предполага автоматичното им заместване на база INN. Не трябва да се допуска автоматична замяна на биологични лекарства в аптеката, което означава, че критериите за генерична замяна на химични лекарства не са приложими за тях.

Ролята на клинициста при определяне на терапията с биологични лекарства

Изборът на подходящото лечение за конкретния пациент и евентуална смяна на даден продукт е еднолична отговорност на лекуващия лекар като се отчете и мнението на пациента. Тези решения трябва да се основават на клиничната оценка като се отчитат наличните показания за продукта и терапевтичните потребности и в никакъв случай да не се вземат под внимание аспектите на разходите. Свободата на предписване е изключително право на лекаря: изисквания за предписване на определени продукти или за смяна на продукти от органите, заплащащи разходите, не са съвместими с безопасността на пациента.

Информираност на пациента относно промени в терапията

Пациентите имат право да участват във вземането на решение относно тяхната терапия и да са информирани какво лекарство им е предписано. Всяка промяна в терапията с биологични лекарства трабва да става след подпис на Информирано съгласие от страна на пациента.

Изброените предизвикателства налагат извода, че въвеждането в практиката на биологични и биоподобни лекарства изисква наличието на строга и специфична за тях регулаторна рамка. България е една от малкото членове на ЕС без специфично национално законодателство в областта на биологичните лекарствени продукти и с цел осигуряване на безопасността на пациентите, такова трябва да бъде създадено.

По темата вижте и следващото видео: