Естествената подредба на зъбите е генетично детерминирана и се изразява в определена позиция на зъбите и челюстите в трите равнини. Науката, която се занимава с отклоненията в разположението на зъбите и челюстите, се нарича ортодонтия (orthos - прав, dens - зъб). Най-общо казано зъбите са подредени така, че горните зъби да "захлупват" долните като капак на кутия. Идеалната захапка се нарича ортогнатна.
Отклоненията от ортодонтската норма се разглеждат в следните раздели: отклонения при отделните зъби, отделните зъбни дъги и съотношението между челюстите.
Ще се спрем на отклоненията при отделните зъби.
1. Отклонения в броя и размера на зъбите
При тях се отбелязва дали са налични всички зъби, т.е. дали има хипо- или хиперодонтия. При хиподонтия липсват зъбни зародиши и зъбите са в по-малък брой от нормалното. Най-често това са мъдреците, долните втори премолари и горните странични резци.
При хиперодонтия се развиват допълнителни, свръхбройни зъбни зародиши. Най-често това е мезиоденс - свръхброен резец между горните централни резци. Той обикновено е с дефектна форма.
Обръща се внимание на размера - дали е нормален, или има микро-/макродонтия. Микродонтията се проявява като зъби с умален размер, а макродонтията - с уголемен.