Д-р Николай Андреев завършва висшето си образование в Медицинска академия – София през 1980 г. Има придобита медицинска специалност „Трансфузионна хематология" (1984 г.) и сертификат по здравен мениджмънт. Специализирал е в Швейцария.
В периода 1980 - 1984 г. работи по разпределение в гр. Хасково при видния специалист по трансфузионна хематология проф. Петкан Проданов.
През 1984 г. печели конкурс УМБАЛ “Св. Анна” (тогава Окръжна болница – София), където повече от тридесет години ръководи Отделението по трансфузионна хематология.
Директор е на Националния център по трансфузионна хематология.
Д-р Николай Андреев е национален консултант по трансфузионна хематология на Република България.
Член е на дружеството по „Трансфузионна медицина”.
- Д-р Андреев, разполагате ли със статистика колко са кръводарителите за миналата година?
169 000, с около 1700 по-малко от миналата година. Разликата не е много голяма.
- В последните години повече се говори за кръводаряване. Започна ли българинът повече да дарява кръв, какви са Вашите наблюдения?
В момента ситуацията у нас е такава – 23 кръводарители на 1000 души население. Ние сме много под минимума на кръводарители, необходим за нашата страна. Това число е под световните критерии, които са между 27 и 33 кръводарители на 1000 души, а има и страни, в които кръводарителите са над 33 на 1000 души.
Кръвта не се произвежда, единственият начин да я получим е чрез доброволен акт на здрав човек. Когато организираме акции по кръводаряване, хората не идват доброволно, ние се молим, те ни отказват. Нашите екипи не се пускат по-различни места. За да има някаква кръв за пациентите, ние сме принудени да агитираме близките им да даряват кръв.
Това не е незаконно в цял свят хората са наясно, че трябва да се дари кръв. В България се получава следното: например пациент от Силистра да иска да се оперира в София, вместо в кардиохирургията във Варна, която също е много добра, но кръводарителите в София не са безкрайно много. Това води до недостиг на кръв.