Черепномозъчните травми са най-честата причина за леталитет в детска и младежка възраст. Всяка година амбулаторно постъпват около 200 000 души с признаци за прекарана лека травма, като засегнатите са предимно мъже между 18- и 30-годишна възраст или възрастни пациенти над 60 години. За България честотата е над 100/100 000 души годишно. Най-честата причина са пътнотранспортните произшествия, по-рядко са промишлените или битови злополуки.
Резултатът от една черепномозъчна травма може да е увреда на меките тъкани, черепните кости, мозъчните обвивки и главния мозък.Най-важната класификация на травмите се базира на степента на засягане на меките тъкани на черепа.Според нея те се делят на:
- Открити черепеномозъчни травми – при тях има нарушение на целостта на кожата и черепните кости. В зависимост от целостта на твърдата мозъчна обвивка се делят на проникващи и непроникващи.
- Закрити черепномозъчни травми – в зависимост от морфологичните промени и клиничната им картина се обособяват две форми – мозъчно сътресение и мозъчна контузия. При тях няма нарушение на целостта на меките тъкани, независимо че може да се наблюдават и фрактури на черепните кости.