Зрението е едно от сетивата ни, чрез което се ориентираме в заобикалящия ни свят, наслаждаваме се на гледките и се радваме на красотите.
Когато човек е млад, организмът му функционира нормално, боледува по-рядко, няма хронични заболявания, а дори и да се разболее, успява да се възстанови бързо и без поражения. С годините обаче клетките и тъканите остаряват. Зрителната система също е засегната.
Всеизвестна е появата на т. нар. пресбиопия или старческо зрение. Тя се появява поради намаляване еластичността на лещата, промяна на състава й, а оттам и намаляване на пречупващата й способност. В резултат на това хората след 40-годишна възраст започват да изпитват трудности при четене, писане, работа с компютър.
В началото на пресбиопичния процес хората могат да копенсират нуждата от диоптри, чрез преместавенето на наблюдавания обект. С времето обаче физиологичните промени в очите се задълбочават и идва момент, в който не може да се вижда без очила.
През този период диоптрите могат да се променят по-често - на година, година и половина, като това интензивно вариране трае до към 60-годишна възраст, след което корекцията се променя по-рядко.
Възможно е да се появи и проблем в ясното виждане надалеч, за което също се налага корекция. Ако пресбиопията не е коригирана е възможно да има главоболие, поради напрягане, за да се фокусира по-ясно, сълзене, болка в челото и слепоочието. Хубаво е, ако пациентът има диоптри за далеч, да си носи изписаната корекция, защото в противен случай повишаването на диоптрите за далеч оказва влияние на диоптрите за близо.