Гръбначният стълб е съставен от 24 прешлена – шийни, гръдни и поясни и допълнително кръстна и опашна кост. Прешлените са съставени от тяло, дъга и израстъци на дъгата. Тялото и разположената над него дъга ограждат отвор, който (при подреждането на прешлените един над друг) оформя канал, в който се помества гръбначният мозък. Прешлените се свързват помежду си посредством хрущялни дискове, стави и връзки. Хрущялните дискове играят ролята на буфер и при натиск имат способността да променят дебелината си.
Прешлените са различни по размер, като най-малки са шийните прешлени. Интересно е, че броят на шийните прешлени при човека и жирафите, например, е еднакъв (7 броя). Причината да не можем да надзъртаме в прозорците на съседите от третия етаж е, че шийните прешлени на жирафите са по-удължени и това оформя дългите им шии.
Но, да се върнем на хората! Първият и вторият шиен прешлен са по-особени и свързват главата към туловището. Първият шиен прешлен се нарича атлас и няма тяло. По форма той наподобява пръстен и притежава две елипсовидни ставни повърхности, към които се прикрепят двата кондила на тилната (окципитална) кост. Вторият шиен прещлен се нарича аксис и разполага с израстък, който се помества в специална ставна повърхност на атласа. Това обезпечава въртенето на главата настрани.
Гръдните и поясните прешлени имат обичайната за прешлените структура, като гръдните прешлени са малко подвижни (това придава устойчивост на гръдния кош и горните крайници), а поясните се характеризират с по-голяма подвижност (това позволява гъвкавост на тялото в тази област).
Кръстната кост има триъгълна форма със специфично разположени ставни повърхности за съчленяване с тазовите кости и е съставена от срастването на 5 кръстни прешлена.
Опашната кост е свидетелство за роднинските връзки между човека и животните и, макар че сме лишени от възможността да помахваме щастливо с опашка (поради нейната недоразвитост), опашната кост е изградена от 3-4 сраснали прешлена.