Хроничният отит представлява персистиращ възпалителен процес на средното ухо, който се характеризира с постоянно или проявяващо се на периоди влошаване на състоянието, съпроводено с изтичане на секрет от ухото. Подобно протичане на заболяването води до трайни промени в структурата на ухото и тъканни дефекти, които влошават слуха в различна степен. Характерно за заболяването е бавното и продължително протичане.
Генезата е многофакторна, като най-често изтъквани причини са малоценност на лигавицата, покриваща структурите на средното ухо, както и анатомични малформации. Освен това значение оказва общото състояние на организма и наличието на компрометиращи имунитета заболявания – СПИН, диабет, някои имунни дефицити и други. В последните години съществено значение оказва формирането на една широкоспектърна резистентност на болестотворни микроорганизми, които са причина за все по-трудно лечими инфекции.
1. С какво се характеризира клиничната картина на заболяването?
На първо място са данните за набиране на течност в кухината на средното ухо. Болните се оплакват от болка зад тъпанчевата мембрана, която се засилва по интензитет. Често възпалителният процес засяга и общото състояние, особено при малки деца – най-често с покачване на температурата. Ако настъпи перфорация на тъпанчевата мембрана и секретът изтече навън, болката започва да намалява бързо и състоянието се подобрява.
Проникването на възпалението в подлежащите на лигавицата тъкани създава реална опасност от засягане на околните структури, както и проникване на деструктивния възпалителен процес вътречерепно. Увреждането на кръвоносни съдове и нерви води до влошаване на трофиката и е предпоставка за възникване на асептична костна некроза.
Симптоми от страна на разполагащия се в близост вестибуларен апарат са възможни при засягане на неговата капсула. В такива случаи към клиничната картина се прибавят симптоми като световъртеж и затруднение в пазенето на равновесие.