Хепатитът представлява остра вирусна инфекция, която се причинява от специфични хепатотропни (с афинитет към клетките на черния дроб) вируси. Инфекцията с вируса води до дифузно възпаление на черния дроб. Различните типове хепатити протичат със сходна клинична картина, но прогнозата и изходът от заболяването се различават.
Разпространението на хепатитните вируси е повсеместно, но някои страни се отбелязват като ендемични райони. Такива са разполагащите се на територията на Южна Америка, Индийски полуостров, както и Източна Европа. Заболяването е антропоноза – тоест източник и резервоар на инфекцията са хората и по-конкретно болните и безсимптомните носители.
Безсимптомно протичащите инфекции са особено опасни, поради това, че остават неразпознати, а същевременно контактът със заразоносителите крие опасност от заразяване. По този начин се затруднява контролът на инфекцията, поради факта, че източникът остава неразпознат.
Изходите от заболяването след заразяване са три:
- Първият и най-благоприятен е постепенно самоограничаване на инфекцията без остатъчни усложнения за черния дроб и организма като цяло.
- Вторият е преминаване на инфекцията в хронична форма – персистиране на хепатита, водещо до повишаване риска за развитие на цироза или чернодробна недостатъчност.
- Третият и най-неблагоприятен изход от заболяването е хронично персистиране на инфекцията и развитието на първичен хепатоцелуларен карцином.
Последните два изхода от заболяването се свързват с хепатитен вирус В и С, докато хепатитните вируси А и Е водят само до остро протичане на инфекцията, без данни за хронифициране на заболяването.