Полово предаваните заболявания са голяма група инфекциозни болести, които имат еднакъв механизъм на предаване, но се различават по своята симптоматика. Заболяванията се причисляват към групата на антропонозите – източник и резервоар на инфекцията са болният или безсимптомен носител. Нерядко се създават предпоставки за трайни поражения върху някои органи или системи.
Сифилисът е инфекциозно заболяване, което се причислява към групата на т. нар. Венерически болести. Освен кожата причинителят на заболяването може да засегне и други органи и системи – черен дроб, сърдечно-съдова система, нервна система и други.
Инфекцията със сифилис може да бъде придобита и вродена. Като за вродената е характерно, че се предава от болна майка на плода, чрез плацентата. Придобитият сифилис се предава основно по полов път, но са описани случаи, макар и рядко, на заразяване посредством целувка. Инкубационният период на заболяването трае средно в рамките на 3-4 седмици, но може да варира от 1 седмица до 3 месеца.
За придобития сифилис е характерно, че той протича в три фази – първичен, вторичен и третичен. Като първите две фази формират ранния сифилис, а последната фаза се определя като късен сифилис.
Първичната фаза на инфекцията се характеризира с образуване на т. нар. твърд шанкър, който представлява ерозия на повърхността на кожата с резки очертания и овална форма. Дъното на ерозията е гладко, най-често с розов до меденочервен цвят и с надигнати от кожната повърхност ръбове. Често при опипване тези ръбове имат хрущялна плътност, на което се дължи и името на тази лезия.