Базедова болест, известна още в западната литература като болест на Грейвс, е автоимунно обусловен хипертиреоидизъм с хроничен или рецидивиращ ход на протичане.
Причина за заболяването е продукцията на антитела, насочени към тиреоидния рецептор. Свързването им към рецептора води до активиране на растежни фактори в жлезата, в резултат на което тя увеличава размерите си и се стимулира синтезата на тиреоидни хормони. Това са двата най-характерни признака на Базедовата болест – дифузно увеличена щитовидна жлеза и хипертиреоидизъм (повишени нива на циркулиращи в кръвта щитовидни хормони).
Базедовата болест, както и тиреоидитът на Хашимото спадат към групата на автоимунните тиреоидни заболявания. Известни са четири вида тиреоидни антитела:
- Срещу тиреоидната пероксидаза - anti-ТРО (определяни в миналото като антимикрозомални антитела и затова познати още като МАТ);
- Срещу тиреоглобулина - Tg-Ab (ТАТ);
- Срещу натриево-йодния симпортер;
- Срещу рецептора на тиреоид-стимулиращия хормон (ТСХ) – TSH-R-Ab, изписващи се още като ТРАК, ТРАБ или ТРАТ.