Захарният диабет е метаболитно заболяване, характеризиращо се с повишаване на кръвнозахарните нива в резултат на нарушена инсулинова секреция, нарушено инсулиново действие или комбинация от двете.
В практиката се срещат основно два вида диабет: захарен диабет тип 1, който е с автоимунна генеза и засяга <10% от болните и захарен диабет тип 2, който е компонент на метаболитния синдром и засяга 90% от диабетно болните.
Захарният диабет е един от най-значимите здравни проблеми в световен мащаб, тъй като обхваща около 3-10% от населението на различни държави. Понастоящем в света има 366 млн. души с това заболяване, като се очаква до 2030 г. те да станат 522 млн. души (увеличение с 50%). Всяка година 10 млн. заболяват от диабет, като 78 000 от тях са деца. Докато през 1996-1997 г. в България 2% от населението е било с диабет, днес заболелите се равняват на около 8-9%.
Най-засегната възрастова група от диабет тип 2, който заема по-голям процентен дял от диабетно болните, е възрастта между 35 и 64 години, т.е. икономически активната част от населението. Причините за повишаващата се честота се коренят в урбанизацията, промяната в режима на хранене, намалената физическа активност, затлъстяването и застаряване на населението.