Праза, зеленчук от семейството на луковите растения, е братовчед на салатния лук и чесъна. В сравнение с тях, той има по-мек и по-сладък вкус, но това далеч не са единствените му плюсове.
Повечето лукови растения съдържат високи концентрации на флавоноида квертицин, но в праза, той е слабо застъпен. Това се компенсира силно от изобилието на друг флавоноид – кемпферол.
Кемпферола се поема като гликозид и се абсорбира в тънките черва. От там той се метаболизира както в различни части на тялото, така и от чревната микрофлора, на която влияе силно благоприятно. В тъканите на тялото има ясно изразени противоракови свойства: потиска нерегламентиран клетъчен растеж, ограничава ангиогенезата, участва в индуцирането на апоптоза на увредени клетки и потиска способността им за метастаза.
Съединението е добре познато и с антибактериалната си сила – някои от глюгозидите му имат доказана и добре изучена способност да потискат колонии от вида Helicobacter pylori – стомашна бактерия, често водеща до гастрит, язви и стомашен рак.
В праза е налично и огромно разнообразие от полифеноли. Общото им съдържание в 100 грама пресен прас е около 33 милиграма. Полифенолите имат ясно изразени антиоксидантни свойства, акцентиращи предимно върху защитата на кръвоносните съдове и кръвните клетки от оксидативен стрес.
Най-изобилния полифенол намиращ се в този зеленчук е галовата киселина. Тя е добре позната със свойството си активно да потиска образуването на амилоидни фибри. Амилоидите представляват...