Диагностицирането на алергичната реакция и конкретния алерген, който я е предизвикал, в някои случаи е много лесно – симптомите настъпват кратко време след контакт с алергена, било то въздушен, алиментарен или контактен път. В други случаи обаче сиптомите са по-неспецифични и лесно могат да бъдат изпуснати или се появяват известно време след контакта с алергена.
Например, ако при детето често се поставя диагнозата „обикновена настинка” или банална вирусна инфекция, която протича с водниста хрема и лека кашлица, е възможно да става въпрос за алергия. В този случай след подробно снемане на анамнеза и извършване на преглед, лекуващият лекар може да препоръча консултация с алерголог, който да направи съответните по-нататъшни изследвания.
Кожно-алергични проби. Те са най-често използваните тестове, чрез които се откриват алергии. Биват два вида:
Обикновено върху вътрешната страна на предмишницата се поставя малка капка, която съдържа конкретен алерген. След това капката се пробожда или се прави леко повърхностно одраскване, за да може алергенът да попадне в повърхностния слой на кожата. Едновременно могат да се направят няколко такива теста с различни алергени, в зависимост от оплакванията на болния.
Ако детето има алергия, на мястото на накапване на алергена кожата се подува и зачервява. В зависимост от степента и големината на инфилтрата се преценява дали детето е алергично или не. Тестът се отчита на 15-тата минута, когато „подуването” е най-голямо. След 30-тата минута то постепенно намалява по размери и изчезва напълно в рамките на няколко часа.
Другият вид алергични проби се извършват посредством инжектиране на алергена в повърхностния слой на дермата или залепването му върху кожата в продължение на 48 часа, след което се отчита резултатът.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.