Болест на Бехтерев (ББ) е хроничен асиметричен артрит или синовит на гръбнака или сакроилиечните стави, протичащ с ограничена подвижност и анкилози. Възпалението обхваща и залавните места на сухожилията, лигаментите, фиброзната част на междупрешленните дискове и ставната капсула.
Болестта на Бехтерев се съчетава често с псориазис, болест на Крон, улцерозен колит и може да бъде наследствено предавана. Заболяването започва около 20-25 годишна възраст като мъжете боледуват 3-4 пъти по-често.
Болестта на Бехтерев е системна ревматоидна болест, което означава, че може да засегне редица други органи и тъкани в цялото тяло. Болестта на Бехтерев може да предизвика възпаление в други стави и дори да засегне органи като очи, бели дробове, сърце и бъбреци.
Болките при болестта на Бехтерев се засилват след физическо натоварване или метеорологични промени и изчезват спонтанно. След време стават постоянни, като се засилват през нощта и в ранните сутрешни часове. Съчетава се и с очно възпаление-иридоциклит.
Пациентите страдащи от болест на Бехтерев се оплакват и от болки в темпоромандибуларната става (ТМС) в 60% от случаите. Болката може да бъде сравнена и объркана с тази при акутни тотални пулпити. В началните етапи на заболяването, болките са непрекъснати, тъпи. В напредналите стадии обаче тези болки се съчетават и със затруднено отваряне и затваряне на устата.
Рентгенологично най-рано се проявяват промените в сакроилиечните стави, а тези в гръбначния стълб, настъпват по-късно. В крайните стадии гръбначният стълб прилича на „бамбукова пръчка“. Най-тежкото усложнение е фрактурата на гръбначния прешлен.
Ограничените странични движения на долната челюст са поради настъпваща анкилоза и на шийния отдел на гръбначния стълб. Пациентите трудно отстраняват слюнката от устната кухина.