Напълно естествено и нормално е чувството на изненада, неадекватност и дори – уплаха когато човек установи, че е прихванал полово предавана болест. Това обаче не е причина за срам и самобичуване – според изследване на американската Асоциация по сексуално здраве всеки втори човек е бил заразяван или му предстои да бъде заразен с полово предавана болест. Това не означава автоматично, че партньорът на новозаразения също има или е имал полово предавана инфекция, но го прави силно вероятно.
Няма съмнение обаче в едно: независимо дали е налице желание за дълготрайна връзка или мимолетен флирт моралната и законовата отговорност задължават заболелия да предупреди партньора си преди секс. Някои заболявания като херпеса, например, са напълно податливи на контрол и лечение, но остават със заразения за цял живот. Предавайки съзнателно подобна инфекция на друг човек без неговото знание и съгласие е неморално, неетично и в някои случаи – подсъдимо.
Някои полово предавани инфекции протичат напълно безсимптомно, други имат едва забележими или объркващи симптоми, поради което на полово активните хора с повече от един партньор се препоръчват поне 2 две изследвания за полови инфекции годишно.
Не е необходимо да се съобщава на интимния партньор за половата инфекция, сякаш се признава за убийство. Спокойният подход в комфортна, уединена среда и неемоционалното излагане на фактите е най-добрият подход – демонстрира се владеене на положението, положено усилие за контрол над инфекцията и пълно откровение.