От заплетени форми и загадъчни фигури, до спортни, сексуални и фолклорни мотиви – татуировките са разнообразни и привлекателни за мнозина. Всеки 3-ти американец и всеки 7-ти европеец имат поне по една татуировка.
Малцина обаче знаят, че мастилото използвано за направата на почти всички татуировки не е създадено за приложение върху човешката кожа, а за нуждите на автомобилната и печатарската индустрии. Нито една държавна агенция не е издала официално одобрен списък с пигменти за подкожно приложение, а кожните усложнения след татуиране са чест кожен проблем.
Иглата на стандартните уреди за татуиране пробива кожата близо 100 пъти в секунда и доставя мастилото на дълбочина от 1,5-2 милиметра, под епидермиса. Епидермисът непрекъснато се обновява и отлющва остарелите и ненужни повърхностни клетки. Ако мастилото попадне в епидермиса, то ще бъде напълно отделено от тялото за около 3 седмици. За това иглата преминава през епидермиса до подлежащия дермис.
Болката от увреждане на тъканната цялост и засягане на повърхностните нерви активизира имунната система. Макрофагите, едни от защитните ѝ клетки, разпознават мастилото като чуждо тяло и се опитват да го погълнат, обезвредят и изведат от тялото.
Повечето макрофаги, погълнали мастилото остават в дермиса и не могат да го напуснат, а непоетото от тях мастило се поема от фибробластите или засяда между колагеновите нишки в кожата.
Според германско изследване от 2009 г. (Experimental dermatology, 23.08.2009), 42 дни след поставяне на татуировка, едва 68% от използваното мастило все още се намирало в татуировката.